Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
— Хайде, не я съжалявай, Червенушке — засмя се Андрей. — Тя печели не по-малко от теб. А може би и повече. Дребничка и потисната изглежда в присъствието на любовника си, а когато го няма, е съвсем друга.
— Така ли? — заинтересовано попита Ина. — И каква е?
— Тя през трупове ще мине, за да спечели повече пари. Чуждият живот изобщо не я интересува, стига самата тя да забогатява.
Стигнаха до блока си и още почти час седяха в колата, докато изведнъж се сепнаха, че вече е един и половина, а утре (по-точно, още днес) трябва да станат рано и да тичат за работа.
В четвъртък сутринта на път за работа Настя Каменская се опита да си спомни къде беше чувала странното твърдение: колкото по-малко спиш, толкова по-малко ти се спи. Беше го чувала отдавна и тези думи винаги й се бяха виждали абсурдни. Но тази сутрин, след като прекара нощта почти без да мигне, тя неочаквано разбра, че явно в тях има някаква истина. От деня, когато в дома й се засели кученцето, тя нито веднъж не бе успяла да посвети цяла нощ на пълноценен сън, защото Момъка постоянно търсеше внимание и ласки, скимтеше и можеше да събуди и Чистяков, свирайки се в тяхното легло. А последната нощ се оказа за Настя напълно безсънна — тя на всеки петнайсет минути ставаше и проверяваше дали състоянието на кученцето не се е влошило. За щастие диарията беше спряла, то не повръщаше вече, но все така лежеше неподвижно и дори не се опитваше да се добере до паничката, за да пийне вода.
Преди лягане Настя трябваше заедно с Алексей да издържи битката с даването на хапче на кученцето. Събралият горчив опит Чистяков веднага взе кърпите и стегнато пови като бебе Момъка. Като го стискаше здраво с едната ръка, с другата разтвори челюстта му, а задачата на Настя беше да натика късчето таблетка по-дълбоко в гърлото на кученцето. Простата на пръв поглед процедура се превърна в кошмар, Настя пребледняваше и на няколко пъти едва не припадна — кученцето се мяташе с всички сили и се опитваше да я ухапе, настървено плюеше лекарството и при това врещеше толкова жално, че сърцето й се късаше. Накрая всичко свърши успешно.
— Е, разбра ли сега? — злорадо попита Чистяков и пусна Момъка от усмирителната риза.
— Мдааа — отвърна неопределено Настя и грабна цигарата. — Така човек може да получи инфаркт. И същевременно инсулт.
На сутринта се оказа, че мъките не са били напразни. Момъка отвори очички и с олюляване се потътри към паничката с вода. Вярно, това пътешествие отне всичките му сили и когато се напи, той веднага рухна на пода. Но и това беше прогрес в сравнение с вчерашното му състояние.
Настя едва бе успяла да кипне водата за първата на работното място чаша кафе, когато пристигна Андрей Чеботаев. Носеше не много весели новини, а по-точно — никакви. Никой от хората, близки до групата „Би Би Си“, не разпознал младежите на снимките и на композиционния портрет.
— Е, ами добре тогава — с пресилена бодрост каза Настя, като се стараеше да не издаде разочарованието си, — нали и не се надявахме много. Днес пак ще снимаме в клуба, утре Женя Рубцова ще види записа. Кой знае защо, имам чувството, че утре ще го видим. Женя ще ни го покаже.
— Защо имаш такова чувство? Някакви данни ли си получила? — развълнува се Андрей.
— Интуицията ми го подсказва — усмихна се Настя. — Младежите обикновено не боледуват дълго, така че ако не е дошъл в клуба в понеделник, защото е бил болен, до четвъртък определено ще се оправи. Макар и не напълно, но достатъчно, за да отиде да чуе любимата си певица. А ако е бил нощна смяна в понеделник, в четвъртък вечерта трябва да е свободен. Пресметнах също, че ако е на плаващо работно време или „денонощие през три“, пак излиза, че днес трябва да дойде. Така че да не губим надежда.
— Ами ако Женя изобщо не го познае, защото не го е запомнила?
— Пепел ти на езика! — ядоса се Настя. — Да не си посмял да мислиш негативно, това блокира нормалната работа на мозъка. Разбра ли? Ще пиеш ли кафе?
Андрей вече бе отворил уста да каже, че не обича кафе и предпочита чай, когато вратата с трясък се отвори и в кабинета нахълта Коротков.
— Край, колеги, лоша работа. Насадихме се.
— На какво? — машинално попита Настя, макар че по вида на Юрий вече бе разбрала всичко.
— На същото. Днес на разсъмване е намерен труп на младо момиче. Удушено със струна от китара. Също любителка на нощните клубове.
— Била е в понеделник в „Протон“? — ужасена попита Настя.