Когато боговете се смеят

Посегна към телефона и набра номера на Медведева, който през днешния ден бе научил наизуст. Продължителни сигнали и никакъв отговор. Тогава звънна на Ина.

— Аз съм — съобщи й с умиращ глас. — Какво правиш?

— Гледам филм по телевизията. А защо гласът ти е такъв? Да не си болен?

— Непременно ще се разболея, ако не ме нахраниш. Ще заслабна от глад и ще умра — оптимистично обеща Андрей.

— Тръгвам.

След по-малко от минута на вратата се позвъни.

— Мамо, отвори, моля ти се, това е Ина! — извика Андрей, който нямаше сили да стане от фотьойла.

Ина нахлу в стаята и загрижено се завзира в лицето му.

— Какво ти е? Не можеш дори да станеш ли? Какво те боли?

Андрей ловко хвана ръката й и настани момичето на коленете си.

— Инка, ужасно съм уморен, цял ден съм тичал, без да подвия крак, сега вместо крака имам два големи мазола, на които не мога да стъпя. А във всичко останало, прекрасна маркизо, съм здрав, бодър и весел. Ако искаш да ме съхраниш за човечеството, сложи ми да хапна нещо. И не се обиждай, ако изведнъж рипна и отново хукна навън.

— Къде?

— При една прекрасна дама. От сутринта не мога да я уловя, а трябва да я хвана непременно днес. Затова, ако случайно я намеря по телефона, ще трябва да вървя.

Ина внимателно се измъкна от прегръдките му и отстъпи една крачка назад.

— Ако всичко е така, както казваш, аз бих могла да те закарам.

Това, което винаги бе възхищавало Андрей у Ина, бе нейният деликатен стил на изразяване. „Ако всичко е така…“ С други думи, ако той наистина трябва да излезе по работа, а не на среща с друга жена. Ина винаги му бе изглеждала красавица и той дълго време не можеше да повярва, че тя е влюбена в него, а пък когато момичето завърши медицина и стана преуспяваща лекарка педиатър, която богати бизнесмени търсеха да лекува децата им вкъщи, Андрей току си задаваше въпроса: а защо й е потрябвал? Той, обикновеният милиционер с работа на псе и заплата на малко кученце, който не е постигнал нищо в този живот и с нищо не се е прославил. Понякога той задаваше този въпрос не само на себе си, но и на Ина, и в отговор чуваше едно и също:

— Ти нищо не разбираш от жени.

Перспективата да пътува до дома на Медведева не с метрото, а с новичкия бял сааб, му се видя съблазнителна. Вярно, не е удобно толкова нахално да експлоатира предаността на Инка, но нали тя сама му го предложи.

— Не те лъжа, наистина трябва да отида там по работа. И ако ти ме закараш, моята признателност ще бъде безгранична — заяви той. — Но първо вечерята, инак ще умра от глад.

— Поне до кухнята можеш ли да стигнеш, или да ти сервирам тук? — попита тя съвсем сериозно.

— Ще допълзя — героично обеща Андрей.

Докато Ина приготвяше вечерята, той я наблюдаваше и периодично набираше телефонния номер на Медведева. Колко е красива обаче тая Инка! Късо подстриганата кестенява с меден отблясък коса обгръщаше главата й като плътна каска, зелените очи изглеждаха още по-зелени под тъмнорижавите вежди и мигли и цялата тя беше такава една пухкава, апетитна, заоблена — като прясна кифличка. И тази нейна синя фланелка му харесваше особено много — тя толкова красиво открояваше медния отблясък на косата и разкриваше дълбоко гърдите, от чийто вид Андрей буквално си губеше ума. Не, Инка много си я бива, ако той се ожени някога, ще е само за нея. Ако тя го дочака, разбира се.