Когато боговете се смеят

Една седмица преди гибелта си Альона прекарала около три часа в нощния клуб „Алегро“, където отишла с приятели и с постоянния си кавалер, който се канел в най-близко бъдеще да й стане годеник. Приятелите й, две момичета и две момчета, дълго не можаха да проумеят защо хората от милицията толкова педантично ги разпитват за въпросната вечер и ги карат да си спомнят кой какво е говорил. Не беше лесно да си спомнят, защото мигар можеш да възпроизведеш подробно и последователно едно общо дърдорене от преди седмица, дърдорене под звуците на гърмяща музика и обилно полято с алкохол? Миша Доценко се изпоти сто пъти, докато накара петте зашеметени от страшната вест лица, настанени пред него, да му обрисуват що-годе ясна картина. Разбра се, че най-напред си бъбрили за общи познати и собствени проблеми, после плавно преминали към професионални теми, Альона започнала да им разказва нещо за своите клиенти, за техните смешни привички и неизпълними изисквания, след което някой от присъстващите, май гаджето на Альона, повдигнал въпроса за умението на хората да виждат себе си отстрани. Защото според него неизпълнимите изисквания произтичали именно защото някои хора виждали себе си по съвършено определен начин и смятали, че еди-какво си ще „им отива“ и с тяхната коса „това спокойно може да се направи“, докато маестрото по прическите съвсем определено знае, че с наличната коса никога не може да се направи „ей това“, а крайният резултат само ще загрози клиента. Събеседниците възразили на гаджето на Альона Гребньова, че понятието „отива — не отива“ и „ще загрози — няма да загрози“ е много субективно, че клиентът си мисли, че ще стане по-красив, майсторът пък смята, че няма да стане, но нали това е въпрос на вкус. Кой е казал, че вкусът на фризьора е по-добрият? Нима това се определя само от документчето, което той получава при завършването на курса по фризьорство? Ами ако клиентът е художник и има диплома за завършено училище по изкуствата, тоест чувството за красота също не му е чуждо? Спорът бързо стигнал до задънена улица, но в този момент на сцената излязла групата „Би Би Си“ и гаджето на име Алик предложило да сменят темата с по-актуална, а именно — да обсъждат външността на артистите и техния стил на сценично поведение. Това щяло да позволи нагледно да демонстрират различията при възприемането. Идеята била подкрепена, след което всеки от шестимата, без да жали краските и мобилизирайки цялото си остроумие, започнал да критикува Светлана Медведева, Борис Худяков и Бек Бейсенов. Момчетата се гаврели предимно със светлорусия казах, към Медведева почти нямали претенции — горещо одобрявали нейните изваяни заоблени форми.

— Защо се заяждате с Бек? — възмущавали се момичетата. — Вие просто му завиждате, задето е толкова необичаен.