Когато боговете се смеят

Ох, колко не навреме се натрапи тоя оперативен работник! Светлана бе прекарала целия ден с Околович, който след несполучливите преговори с продуцента в неделя аха-аха да се впусне в поредния запой с лайтмотива, че хората изобщо не разбират истинското изкуство, а дебелите кесии гледат да забогатяват още повече, вместо да стават меценати. Светлана изпълняваше ролята на търпелива майка наставница, уговаряше, утешаваше, измисляше различни поводи да отложи поредната чашка „за после“ и се опитваше някак да притъпи нетърпимото желание на Владимир да се напие до забрава. Привечер се почувства изцедена и смазана, но не рискува да остави Околович сам. Не й се искаше да нощува при него — спалното бельо на леглото му се оказа отвратително мръсно, тя не намери нито един чист комплект в гардероба и му предложи да отидат в нейния апартамент. Този вариант й беше удобен и защото в своя дом тя можеше да бъде сигурна: през нощта Володя няма да стане тихичко и да си налее алкохол. Света не държеше вкъщи нищо по-силно от кафе, а бира и други напитки купуваше само за постоянно събиращите се шумни компании и грижливо следеше гостите да изпиват всичко до капка, а каквото не допият — да го вземат със себе си. Именно това дразнеше много Околович, който постоянно държеше в своя апартамент всевъзможни бутилки и шишенца, скрити на най-неочаквани места, и именно това му позволяваше да поема въжделените глътки тайно от своята влюбена надзирателка.

През целия ден Околович бе успял да си извоюва правото на двеста грама коняк, което явно му беше малко и само бе разпалило жаждата му. Все повече му се пиеше, но в това отношение той изцяло и докрай зависеше от Светлана, по-точно от нейното портмоне, защото самият той нямаше и копейка. Не можеше и да се фръцне и да се прибере вкъщи, защото Света не само му плащаше питиетата, но го и хранеше и ако се скараше с нея, не знаеше какво ще яде утре. И после, премислено с ръка на сърцето, присъствието на момичето го успокояваше. Тя, макар и да не пиеше, изпълняваше функцията, която обикновено изпълняват другарите по чашка — внимателно и съчувствено изслушват неговите жалби и стенания и одобрително кимат в отговор на разказите му за неговите грандиозни планове за завоюване отначало на московската, после на руската, а накрая и на световната сцена. Той, Околович, е гениален актьор, неразбран и недооценен, но ще дойде време да му ръкопляскат в Париж, Ню Йорк и Сидни. Именно затова той не се възпротиви особено, когато Света предложи да пренощуват при нея.