Когато боговете се смеят

По пътя към къщи Андрей и Ина оживено обсъждаха посещението си у певицата. Ина караше бързо, след полунощ московските улици бяха пусти и тя можеше без всякакви опасения да развива по-висока скорост.

— Не пришпорвай така колата — помоли Андрей.

— Страх ли те е? — позасмя се Ина.

— Не, просто искам да бъдем повече време заедно — неочаквано за самия себе си призна той. — Защото ей сега ще стигнем вкъщи и всеки ще се свре в своята дупчица. Инка, затъжил съм се за теб. Защо не се виждаме всеки ден, ти да знаеш случайно?

— Защото и двамата работим. И работите ни невинаги съвпадат по време. Нали ти не можеш да престанеш да преследваш бандитите си вечерно време?

— Така е. И ти не можеш да не посещаваш своите болни дечица, ако вечер вдигнат температура — въздъхна Андрей. — И къде е изходът от това положение?

— Никъде — безгрижно отговори Ина. — Изход няма, затова ще приемем ситуацията такава, каквато е. Между другото, какъв беше оня мъж при твоята певица? Дали й е съпруг?

— Не разбрах защо беше това „между другото“, но определено не й е съпруг. Тя изобщо не е омъжена. Следователно й е любовник. Ама я се опитай да ми обясниш какво общо може да има помежду им. Младо красиво момиче и тоя похабен впиянчен чичка. Умът ми не го побира за какво й е потрябвал.

— Ето на, това си ти! — весело каза Ина. — Нали винаги съм ти казвала, че нищо не разбираш от жени. Така че не се и опитвай да ги разбереш. Ти си мъж, природата ти е отнела възможността за това. На генетично ниво.

— Ами ти разбираш ли? Имам предвид отношенията между певицата и тоя алкохолик. Разбираш ли какво може да ги свързва?

— Разбирам — кимна Ина, без да откъсва очи от пътя пред себе си. — Но също на генетично ниво, така че няма да мога да го обясня с думи. А ти забеляза ли как тя се стеснява от него?

— Стеснява ли се? — учуди се Андрей. — Откъде ти хрумна?

— Браво бе, и това ми било оперативен работник! Ами нали отначало тя се опита да го представи като свой роднина, докато самият той не заяви, че без нея не си ляга. Ще ти кажа нещо повече: тя започна да лъже за роднината още преди той да довтаса при нас. Нали можеше просто да каже, че приятелят й си е легнал и трябва да пазим тишина. Но тя е предполагала, че той може да се покаже, затова се е застраховала — да не би да си помислим, че има такъв жалък любовник. Решила е да ни го представи като роднина, в случай че той все пак се появи. А той, старият глупак, й провали цялата конспирация — взе да се прави на съпруг. Горкото момиче цялото пламна от срам. Знаеш ли, в един момент ми дожаля за нея. Изглеждаше толкова нещастна, слабичка, дребничка, потисната, с очи на подгонено животно…