Когато боговете се смеят

— Един от милицията, само за минутка, не се тревожи.

— От милицията ли? — смаяно пропя Околович, като си припомни театралното си минало и умело изписа на лицето си крайна степен на недоумение. — Каква работа имаш ти с милицията?

— Разбираш ли, не успях да ти разкажа… Търсят някакъв престъпник, който според тях посещава моите сценични изяви. И сега тормозят всички ни с въпроси дали не сме го виждали, дали не го познаваме. С една дума, лично към мен това няма никакво отношение.

Тя се почуди малко как да подбере нужните думи.

— Володенка, ти защо не си легнеш, а? С тебе прекарахме тежък ден, уморен си. Върви си легни, злато мое, аз набързо ще си поприказвам с него и ще дойда в леглото. Защо да се тормозиш? Той може и да се забави.

— Да, май така е най-добре.

Той бавно стана, но вместо да тръгне към спалнята, започна да снове из хола.

— Слушай, нямаш ли нещо за пиене? За по-здрав сън.

— Нали знаеш, че нямам — меко отговори Светлана. — Днес толкова се уморихме, че ще заспиш и без пиене. Хайде да те настаня в леглото.

— Не — внезапно се заинати той, — няма да си легна, докато гостенинът ти не си тръгне.

— Но защо?

— Ей така — отсече Владимир. — Откъде да знам, че не ме лъжеш? Може да е някой любовник, с когото ми изневеряваш зад гърба ми. Смяташ, че съм неудачник, мислиш, че всичко с мен е свършено, и си намерила с кого да ме смениш. Той сигурно е млад и богат, нали? Сигурно всичко му е наред, няма си нито образование, нито ум, нито проблеми — една такава сита охранена свиня с дебел врат, омотан със златна верига, дебела, колкото ръката му. Нали? Отгатнах ли? Такъв ли е? Искаш да ме отпратиш в спалнята, а ти с него да въртиш любов тук? Няма да стане!

Околович се палеше все повече, повиши тон, очите му се наляха с кръв, устните му се затресоха. Светлана се уплаши, че именно сега може да дойде този милиционер и да свари такава неприятна сцена. Невменяем от ревност и злоба прочут актьор само по гащи изригва някакви безсмислени и груби думи. Само не и това!

— Володенка, миличък, моля те, успокой се — умолително заговори тя. — Не те лъжа. Но щом не ми вярваш, остани, ще чуеш за какво ще си говорим. После сам ще се срамуваш от думите си. Само се облечи, моля те, не ходи гол.

— Нищо подобно! — закрещя Околович. — Ще остана в този вид, както съм, та този твой муцунест хаймана да знае кой е стопанинът в тази къща. Защото ти като нищо си способна да ме представиш за съсед, който случайно се е отбил за кибрит или сол.

Той отново седна на дивана, преметна крак връз крак и скръсти ръце на гърдите си. Видът му беше твърде войнствен.

— Както искаш.

Светлана безнадеждно махна с ръка и отиде в кухнята. Ами нека. Той сам си го реши. Нима не разбира, че е известен актьор, звезда и трябва да внимава какво ще си мислят за него хората. Сега тя ще си свари чай, ще изпие бавно една чаша, ще изпуши една цигара, както я посъветва тоя милиционер с миглите. Може и да не пристигне скоро, а Володя през това време ще дойде на себе си. Може дори да заспи там, на диванчето. Тогава тя ще го завие с одеялото, ще пъхне под главата му възглавница, ще угаси лампата и ще затвори вратата към хола, а с милиционера може да поговори и в кухнята, нищо няма да му стане, тук в края на краищата не е Версай, тя е домакинята тук, където иска, там си посреща гостите. Може дори да каже, че й гостува роднина, уморен е от пътя и спи, а тя не иска да го безпокои, затова моли да говорят по-тихо.