Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
— Знаеш ли — каза тя замислено, — винаги съм имала странното предчувствие, че Нур Чандра няма да спечели Нобелова награда. Изглежда някак си много лесно. Юстас е единствената маймуна, която е показала някакви признаци, че може да получава предизвикани епилептични припадъци. А в науката е много опасно да вложиш всичките си надежди на една-единствена карта. Ами ако Юстас винаги е имал склонност към епилепсия и друг фактор, който няма нищо общо със стимулациите на Нур, просто се е отключил? И по-странни неща са се случвали.
— Ти си много по-умна от всички останали, взети заедно — каза Кармайн възхитен.
— Е, поне достатъчно, за да знам, че няма да спечеля Нобелова награда!
Преместиха се на креслата. Обикновено Кармайн сядаше до Дездемона, но тази вечер седна срещу нея под предлог, че ще се разведри малко като гледа нейното интелигентното и разумно лице.
Предния ден беше ходил до Еротън да се види с Едуард Бюли, човек интелигентен и разумен като Дездемона. Но разговорът им не успя да разбули никакви мистерии.
— Ета беше погълната от мисълта да стане известна рокзвезда — беше му казал господин Бюли. — Имаше прекрасен глас и танцуваше добре.
Танцувала е добре. Дали това не е привлякло Призраците?
Върна се в настоящето, към интелигентното разумно лице на Дездемона.
— Някакви други новини от „Хъг“? — попита.
— Чък Понсонби замества професора. Не е сред любимците ми, но поне идва при мен, когато има проблеми, а не при Тамара. Тя очевидно се е опитала да се види с Кийт Кинетон и той й затръшнал вратата на кабинета си в лицето. И сега Хилда ходи като победител. Външността й доста се подобри — купила си е хубав черен костюм, доматеночервена копринена риза, италиански обувки, направила си е нова прическа, боядисала се е и се гримира. И няма да повярваш, но носи контактни лещи вместо очила! Изглежда като идеалната съпруга на виден неврохирург.
— Готова е за Ню Йорк — усмихна се Кармайн. — Приятно ми е, че това, което казах на Кинетон е пробило мъглата в мозъка му. — Извъртя креслото си. — Из блока се носи слух, че Сатсума и Ейдо няма да подновят договорите си за наем.
— Възможно е. Той се колебае между предложения от „Станфорд“, щата Вашингтон и Джорджия. Което най-вероятно означава, че ще отиде в Колумбийския университет.
— Откъде знаеш?
— Хидеки е градски човек и ако отиде в Ню Йорк няма да се наложи да се откаже от къщата си на Кейп Код. По-далече ще му е, но не чак толкова. Щеше да отиде в Бостън, ако Нур Чандра не го беше изпреварил. Всеки университет, различен от „Харвард“ би бил голямо падение. Но аз бих заложила на Хидеки, че ще спечели Нобелова награда. Показните учени са много обичани от пресата, но рядко стигат до края. — Тя пъргаво скочи на крака. — Време е да си лягам. Благодаря за пицата, Кармайн.
Не знаеше какво да отговори, затова я изпрати два етажа по-надолу до металната й врата, подсигурена със здрави резета и код. Увери се, че се е заключила добре и се върна в апартамента си странно потиснат. На върха на езика му беше да я попита дали има някакъв шанс връзката им да се превърне в по-интимна, но тогава тя го пресече с атлетичния си скок и бързото си делово сбогуване.
Истината беше, че Дездемона не долавяше сигналите, които й изпращаше Кармайн, и тъй като самата тя копнееше за него, не смееше да остане в компанията му, след като си бяха казали обичайните неща за „Хъг“ и други злободневни теми. Най-много се страхуваше между тях да не настане неловко мълчание, защото не беше сигурна, че може да се справи с него.
Освен това беше много уморена. След разгорещени спорове беше получила разрешение отново да ходи на съботно-неделните си походи, при положение, че я откарват до началната точка с полицейска кола, уверят се, че никой не я следи и я вземат обратно от крайната точка. Този уикенд ходи до северозападния край на щата и сега имаше мускулна треска, защото беше излязла от форма. Маршрутът Апалачи си имаше своята красота и през зимата, но на моменти тя съжаляваше, че не си е взела обувките за сняг.
След дълъг престой в гореща вана тя се подсуши добре и облече обичайните дрехи, с които си лягаше — мъжка памучна пижама и дебели вълнени чорапи. Дездемона не признаваше термостатите! В което много си приличаше с Кармайн Делмонико, но тя не го знаеше.
Заспа веднага, щом си легна. Не помнеше какво сънува, знаеше само, че я събуди странен шум, когато часовникът на нощното й шкафче показваше четири сутринта. Чу престъргване и леко поскърцване.