Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
Десет минути по-късно болка така и нямаше и той вече не чуваше сърцето си. Пулсът му се бе успокоил до нивото, което винаги достигаше след крос. Скочи на крака, но и от това не почувства никаква болка. Обърна поглед към лилавото петно с ръце и крака, после изкачи склона до къщата си с големи ритмични крачки, изпълнен със радост.
— Трупът й е долу до брега — каза той на влизане в кухнята. — Звънни в полицията, Робин.
Тя запищя и замаха с ръце, но все пак се обади. След това отиде при него и се опита да измери пулса му.
— Добре съм — подразни се той. — Не се суети, жено, добре съм! Току-що преживях огромен шок, но сърцето ми не трепна. — По устните му се появи замечтана усмивка. — Гладен съм, искам хубава закуска. Пържени яйца с бекон, препечена филийка със стафиди и много масло, както и кафе със сметана. Хайде, Робин, размърдай се!
— Измамиха ни — каза Кармайн. Стоеше на брега заедно с Ейб и Кори. — Как сме могли да бъдем толкова глупави? Наблюдаваме всички пътища, а дори не ни хрумна за пристанището. Хвърлили са я тук от лодка.
— Цялото източно крайбрежие беше замръзнало до събота вечерта — намеси се Ейб. — Трябва да са го решили в последната минута. Вероятно не са смятали да я изхвърлят тук.
— Глупости, как да не са! — опроверга го Кармайн. — Затоплянето само ги е улеснило. Ако водата все още беше замръзнала, щяха да минат по леда пеша от някоя улица, която не охраняваме, чак дотук. А сега са могли да дойдат с лодка с гребла, която са приближили до брега, за да могат да изхвърлят трупа. Не са стъпвали на сушата.
— Тя е замръзнала — каза Патрик, който се бе присъединил към тях. — Лилава официална рокля, обсипана с пришити перли, не кристали. И такъв плат никога не съм виждал преди, не е истинска дантела. По мярка й е повече отколкото на Маргрета, поне на дължина. Още не съм я обърнал, за да видя дали копчетата са закопчани. Няма следи от турникети и няма две срязвания на шията. Ако не броим няколкото мокри листа, тя е съвсем чиста.
— Тъй като не са стъпвали на брега, тук няма да има нищо. Оставам те да си работиш, Патси. Хайде, момчета — подкани Ейб и Кори. — Трябва да питаме всички съседи с достъп до водата дали са чули, или видели нещо снощи. Кори, ти ще хвърлиш мрежата по-нашироко. Вземи полицейския катер и обиколи танкерите и товарните кораби, закотвени в пристанището. Може някой, който дни наред е бил затворен под палубата, да е излязъл да подиша чист въздух и да е видял лодката. Моряците забелязват такива неща.
— Повторение на случая с Маргрета — каза Патрик на Силвестри, Марсиано, Кармайн и Ейб. Кори беше с полицейския катер. — Раменете на Фейт са по-тесни и гърдите й са малки, така че са успели да закопчаят роклята. По нея няма петна, което означава, че е била увита в непромокаема материя по време на пътуването с лодката, и то по-фина и гладка от обикновена мушама. На дъното на лодките винаги има по няколко сантиметра вода, но роклята е съвсем суха и чиста.
— Как е умряла? — попита Марсиано.
— Изнасилена е до смърт, също като Маргрета. Но не знам дали новият им уред е нарочно проектиран да убива, или предпочитат да го правят по-бавно, да кажем с няколко прониквания. Веднага, щом Фейт е умряла, са я сложили в хладилник, но не домашен. По-скоро като тези в супемаркетите. Бил е достатъчно дълъг да побере легналата Маргрета, и достатъчно широк, за да сложат двете момичета с разперени ръце и разтворени крака. И двете са ги облекли, когато са станали на камък. Гащичките на Фейт са скромни, но лилави, вместо розови. Два от пръстите на левия крак на Фейт са счупени. Това я прави по-лесна за разпознаване, ако семейството излезе някога от умопомрачаващата си мъка.
— Мислиш ли, че двете рокли са направени от един и същ човек? — попита Силвестри. — Искам да кажа, че се различават и все пак са еднакви.