Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
— Вършиш моята работа, Патси. Имаме ли някаква информация колко висока е била? Колко е тежала?
— Не и докато не пристигнат отец Ханигън и монахините. Мъката им ги е лишила от здрав разум и никой не ми позволява да му кажа една дума. Скубят си косите с шепи.
— И тече кръв от мястото, по което госпожа Хоури не спира да се чеше. Затова излязох — каза Кармайн и въздъхна. — Не че се притеснявам от оскубана коса и малко кръв. Призраците не са оставили нито косъм и нито капка.
— Семейството вече е обявило Фейт за мъртва.
— И как да ги виниш, Патси? От някои от нас ползата е колкото от виме на бик, Ейб и Кори вече започват да се предават. Зле са, но не го показват.
Патрик присви очи и въздъхна с облекчение.
— Ето го нашия свещеник и неговите кохорти. Може би те ще знаят как да ги успокоят.
Ако не успеят, тогава отец Ханигън поне ще даде на Кармайн информацията, от която се нуждаеше. Фейт беше сто петдесет и осем сантиметра и тежала около четиридесет и два килограма. Слабичка, още не много развита. Мило момиче, набожно, пълна отличничка по всички предмети, но предпочитала природни науки. Искала да учи медицина. Това лято щяла да се присъедини към доброволците в болницата „Сейнт Стан“, но досега родителите й не я пускали да излиза много от вкъщи, смятали че е прекалено малка. Антъни, братът, който не си беше вкъщи, учел в медицински колеж в университета „Браун“. Изглежда всички деца се интересували от наука. Семейството било много сплотено и уважавано. Магазинът им се намирал на хубаво място в Норуич и никога не бил обиран, къщата им също, нито пък някой от тях е бил тормозен или нападнат.
— Пак се връщаме на недокоснатата невинност, хубавото лице и младостта и вероятно религията — каза Кармайн на Силвестри, когато се върна в Холоуман. — Напоследък цветът на кожата не е най-важното за Призраците, но при всички са налице първите три признака, при повечето и четвъртият. Подаръкът за шестнайсетия рожден ден на Маргрета от майка й било посещения във фризьорски салон за изправяне и подстригване на косата като на Дион Уоруик. Пяла песен на Дион на училищния концерт. Тази информация ме накара да се замисля, но след като проверих, се уверих, че това не е доказателство за… как да се изразя? Отказ от невинността? Макар че Маргрета не ми дава мира, Джон. Тя е единствената черна перла сред колекцията ни от матови момичета. Прекалено висока, прекалено тъмна, прекалено неподходяща.
— Може би Призраците натискат копчетата на расовите предразсъдъци. Действията им не помагат на расовия мир.
— Тогава защо не са отвлекли още едно, също толкова тъмно момиче? В кръстословицата на „Таймс“ скоро ми се засякоха две думи — матов и отказ. Когато ги написах, ми идеше да се разкрещя. Където и да отида, навсякъде откази.
Силвестри не каза какво мисли, а то беше: Имаш нужда от дълга почивка на Хаваите, Кармайн. Но не още. Не мога да си позволя да те снема от това разследване. Ако ти не успееш да го хванеш, никой няма да успее.
— Време е да свикам пресконференция — каза той. — Нямам какво да им кажа, но трябва публично да се направя на глупак. — Изкашля се и задъвка края на една много парцалива пура. — Губернаторът се съгласи, че трябва да се направя публично на глупак.
— За да спасиш техните задници ли?
— Не, не още. Как мислиш, че минават повечето ми дни? В телефонни разговори с щатската управа, ето как.
— Никой от служителите на „Хъг“ снощи не си е показал носа навън. Което не означава, че нямам намерение след трийсет дни отново да ги наблюдавам. Джон, все още не мога да се отърва от усещането, че „Хъг“ е замесен много дълбоко, и то не само като обект на вендета — сподели Кармайн. — Колко ще кажеш на пресата?