Колекционерът на пеперуди

Къщата на семейство Хоури се намираше на ветровита улица, недалеч от река Шетакър и беше хубава като пейзажа наоколо. Постройката беше триетажна и традиционна, но по-разчупена и интересна. Между нея и шосето имаше езерце, което по това време на годината беше здраво замръзнало.

Замръзнало беше и поточето, което го свързваше със скованата река. Езерото беше почистено от снега и ставаше за ледена пързалка, но малкият дървен кей показваше, че през лятото из него се разхождат и лодки. Вятърът разклащаше малка полянка от изсъхнали папури, а белите снежни полета чак до хоризонта светеха в златисто под слънцето. Около къщата се издигаха брези и върби с голи клони, а на хълмче зад езерото се извисяваше масивен дъб. Той напомняше за пикници на сянка през лятото. Каква по-добра обстановка за отглеждане на деца от тази американска мечта?

Кармайн разбра, че семейството има седем деца. Само деветнайсетгодишният Антъни не си беше вкъщи. Брат му Марк беше на седемнайсет, после следваше Фейт на шестнайсет, Нора на четиринайсет, Емили на дванайсет, Матю на десет, а най-малката Филипа беше на осем.

Мъката им беше толкова силна, че не бе възможно да разпитат, когото и да било, включително и бащата. Почти трийсет години живееха в Америка, но те не бяха променили ориенталската им реакция при загуба на дете. Когато Кармайн успя да намери снимка на Фейт, разбра какво се опитваше да му каже Патрик на „Понсонби Лейн“. Фейт беше като сестра на останалите момичета — от гъстата къдрава черна коса до големите тъмни очи и сочните устни. Тя бе най-светлата от всички, приличаше на италианка от Южна Италия или на сицилианка. Тенът й беше средиземноморски.

Патрик изглеждаше съкрушен, когато се срещна с Кармайн на студената веранда.

— Навън така е сковало, че те са сложили сламена пътека от шосето до задната веранда, прилича на евтина пътека за стълби. Изринали са и са поръсили със сол местата, където паркират, така че местните ченгета не са намерили никакви следи от гуми. Отворили са задната врата с ключ или с шперц и според мен са знаели точно къде спи Фейт. Като всички деца и тя си е имала собствена стая на втория етаж, където са всички спални. Сигурно са я заварили да спи. Единствените следи от борба са малко разбърканите завивки от страната на краката й, вероятно е ритнала слабо няколко пъти. После са я изнесли по същия път, по който са влезли, и по сламената пътека са излезли на шосето, където е била паркирана колата им. Доколкото разбираме, никой не е чул нищо. Разбрали, че я няма, когато не слязла на закуска, която майката по това време на годината сервира по-рано. Пътят с кола до Норуич е един час, когато пътищата не са почистени добре. Децата отиват с баща си в магазина и остават при него, докато стане време за училище, което се намира наблизо.