Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
Силвестри се пое дъх. Беше им привлякъл вниманието.
— Признавам, че метафората не е много добра, но с нея исках да ви илюстрирам срещу колко сериозен противник сме се изправили. За нас той е невидим. На антилопата не й хрумва да вдигне глава към дървото, защото вятърът носи миризмата до ноздрите й само на нейното ниво, а не духа от горе на долу. Така е и с нас. Не ни е хрумнало да погледнем или подушим къде е, защото нямаме представа къде е скривалището му и какво точно използва за скривалище. Може би всеки ден го подминаваме на улицата, вие също вероятно се срещате с него на улицата всеки ден, госпожо Лонгфорд. Но той има обикновено лице, върви като всички други, не се отличава с нищо. На пръв поглед е най-обикновена улична котка, а не леопард. Но отвътре е като Дориан Грей или мистър Хайд, ангелско лице, под което се крие самият Сатана.
— И как да се предпази населението от него?
— Бих посъветвал всички да внимават, но повишеното внимание не предотврати отвличанията на момиче от определен тип, дори след като наводнихме Кънетикът с листовки и предупреждения. Обаче знам, че сме го уплашили, принудихме го да се откаже да отвлича на светло и да започне да търси прикритието на тъмнината. Това засега не го е забавило. Но все пак е лъч надежда. Ако е по-уплашен от нас и ако продължим да го притискаме, той ще започне да прави грешки. Имате думата ми, дами и господа журналисти, че няма да пропуснем грешките му. Те ще ни направят леопардът на дървото, а него — антилопата жертва.
— Той се справи добре — каза Кармайн на Дездемона същата вечер. — Кореспондентът на „Асошиейтед Прес“ го попита дали смята да се кандидатира за губернатор на следващите избори. „Не, господин Долби — и се захили от ухо до ухо — в сравнение с политиката полицейската работа е песен, гоним само призраци“.
— Въздейства на хората. Когато го видях по новините в шест ми напомни за опърпано плюшено мече.
— Губернаторът го харесва, което е по-важно. Героите от войната никога не се уволняват като некомпетентни кретени.
— Сигурно е бил доста възрастен герой от войната.
— Така е.
— Струва ми се, че говориш с носа си, Кармайн. Да не си настинал? — попита тя и си взе още едно парче пица. О, колко й беше хубаво, че отново бяха в добри отношения!
— След като седяхме в неотоплени коли на минус трийсет градуса, всички сме настинали.
— Е, поне не се наложи да следиш мен.
— Но те следим, Дездемона.
— Каква организация! — възкликна тя. Като мениджър беше впечатлена. — Деветдесет и шест човека!
— Да.
— На теб кой ти се падна?
— Поверително е, не можеш да ме питаш такива неща. Какво става в „Хъг“, откакто Фейт изчезна?
— Професорът още е в лудницата. Когато разбере, че Нур Чандра е приел предложение за работа в „Харвард“, пак ще изпадне в амок. Не толкова, защото ще изгуби звездата на института, а защото в договора на Нур пише, че маймуните си тръгват с него. Разбрах, че е поканил и Сесил да се премести с него в Масачузетс. Сесил не може да си намери място от щастие, защото повече няма да живее в гето. Семейство Чандра са купили лъскаво имение и Сесил ще си има къщичка в него. Радвам се за него, но съжалявам, че си тръгва заради професора.
— Звучи ми странно. Какъв е този договор, който ти позволява да си тръгнеш с нещо, което някой друг е купил? Все едно някой конгресмен да си откачи „Ремингтън“-а от стената в кабинета си и да го вземе вкъщи, ако не го преизберат?
— Когато Нур дойде в „Хъг“, професорът имаше всички основания да не допуска такова развитие на нещата. Знаеше, че Нур никога няма да намери по-подходящо място за проучванията си от „Хъг“. И така беше, докато не се появи този звяр, убиецът.
— Да, кой би могъл да го предвиди? Станал съм толкова параноичен, че подозирам и друг мотив. Тук е заложена Нобелова награда все пак.