Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
Седна рязко в леглото и започна да си мисли, че не шумът я е събудил, а някакъв животински инстинкт за надвиснала опасност. Вратата на спалнята беше отворена към потъналата в мрак малка всекидневна. Спалнята също беше тъмна. В съня на Дездемона нямаше демони, заради които да пали лампи, докато спи. Но от коридора вън просветна сребрист лъч, а в него се видя сянка с височина и форма на мъж. Тя изчезна веднага, щом външната врата се затвори. В апартамента ми има някого. Дошъл е да ме убие.
На стола до леглото лежаха дребни неща за пране, които не й стигна време да оправи — бельо, сутиен, чорапи и чифт вълнени ръкавици. Дездемона стана, без да издаде звук, отиде до стола и пръстите й заопипваха за ръкавиците. Сложи по една на всяка ръка и като внимаваше да не попада в осветени от уличните лампи участъци, се придвижи до плъзгащата се врата на терасата, която беше заключена и запречена с железен прът ниско долу. Наведе се, махна пръта, отключи и плъзна вратата съвсем малко, колкото да мине през нея и да излезе на балкона, представляващ бетонна плоча, обградена от парапет с еднометрови метални пръчки.
Кармайн беше два етажа над нея на североизточната част на „Натмег Иншурънс“, почти на противоположната на нейната страна. За да стигне до него, трябва да се качи два етажа нагоре и да мине покрай дузината апартаменти, които ги деляха странично. Дали първо да се качи два етажа, или да премине покрай дванайсетте апартамента на собствения си етаж? Не, първо се качи, Дездемона! Махай се от този етаж, колкото може по-скоро. Но как?
Всеки етаж беше три метра висок, вътре таванът беше на два метра и седемдесет и пет сантиметра от пода, оставаха двайсет и пет сантиметра за бетонната плоча, канализацията и електрическата инсталация. Прекалено високо…
Вятърът свиреше, но след като затвори плъзгащата се врата, вече не можеше да проникне през двойното стъкло. Беше ужасно мразовито, студът проникваше през пижамата, все едно беше от тензух. Само едно нещо можеше да направи. Вдигна дългите си крака и се качи на парапета, олюля се десет етажа над земята, докато вятърът я брулеше, и започна да опипва двайсет и пет сантиметровата плоча над себе си, за да намери основата на парапета на горния балкон. Ето го! Само човек с нейната височина и гимнастически умения можеше да го направи, но тя имаше и височината, и уменията. Хвана се с две ръце за напречните железа на горния парапет, вдигна краката си, залюля се във въздуха, докато тялото й застана перпендикулярно, после прибра краката си към гърдите и обхвана с коленете си долната част на парапета. Още едно последно усилие и вече беше на горната тераса.
Един качи, оставаше още един. Зъбите й тракаха, чувстваше тялото си като ледена висулка, която топлината, генерирана от усилията, размразяваше. Не спря да си почине, а се покатери на перилото и се протегна към следващия парапет на етажа на Кармайн. Направи го, Дездемона, направи го, преди да те е хванал! Набра се нагоре и се качи на терасата, два етажа над нейния.
Сега й оставаше само да се придвижва по наредените на едно ниво балкони. Лесно беше да се каже, но между тях имаше по три метра разстояние. Реши пак да се качи на парапета и да скача с всички сили. Колко такива скока трябваше да направи? Дванайсет. А вече не си чувстваше краката от студа, ръцете в ръкавиците бяха станали напълно безчувствени. Но не беше невъзможно, трябваше да се справи — знаеше какво я чака долу, ако се забави. Откъде можеше да е сигурна, че е не в такава добра форма като нея?
Накрая го направи, застана на балкона на Кармайн и започна да блъска по плъзгащата се врата на спалнята.
— Кармайн, Кармайн, пусни ме да вляза! — викаше тя.
Вратата се отвори рязко и той застана пред нея само по боксерки. Позна я за част от секундата и я дръпна вътре.
В следващия миг вече беше взел пухения юрган от леглото и го загърна около нея.
— Той е в апартамента ми — успя да каже тя.
— Стой тук и гледай да се стоплиш — отвърна й той, усили отоплението, навлече някакви панталони и изчезна.
— Вижте това — каза на Ейб и Кори двайсет минути по-късно пред отворената врата на апартамента на Дездемона.
Здравото метално резе беше прерязано. Малка купчинка стружки лежеше на пода под мястото, където стоеше резето в затворено положение.
— Господи! — възкликна Ейб.
— Имаме много да учим — констатира мрачно Кармайн. — Ако това доказва нещо, то е, че нашите представи за сигурност са пълни глупости. За да не му позволим да влезе, трябваше вратата да се застъпва с касата отвън, но ние не се погрижихме за това. О, той си е тръгнал, предполагам, в мига, в който е видял, че Дездемона я няма. Изпарил се е като призрак.