Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
Най-накрая чу гласа на Робине.
— Крис, точно се канех да ти се обадя. Страхувам се, че тук стана малък инцидент.
— Какъв инцидент? — Ръцете на Хендрикс се изпотиха, докато слушаше разказа на Робине за срещата с Маршан и случилото се впоследствие, когато Сорая, Арон Липкин-Рене и Чалтум го проследили.
— Значи Чалтум е мъртъв. — „Господи, каква издънка, помисли си Хендрикс. Шефът на египетския «Мухабарат» убит на френска земя. Нищо чудно, че Робине е още в кабинета си. Сигурно ще прекара там цялата нощ.“ — Сорая добре ли е?
— Доколкото Арон е успял да види.
— Какво означава това, по дяволите?
— Все още е в безсъзнание.
Стомахът на Хендрикс запулсира като второ сърце. Той отвори шкафчето с лекарства, извади си един „Прилосек“ и го глътна без вода. Знаеше, че прекалява с хапчетата, но какво да се прави.
— Ще оцелее ли?
— Докторите все още преценяват…
— По дяволите, Жак, трябва да се погрижиш за нея.
— Арон казва, че лекарите…
— Остави Липкин-Рене — прекъсна го Хендрикс. — Жак, искам да стоиш при нея.
Последваха няколко секунди мълчание.
— Крис, затънал съм до ушите в merde67 във връзка с убийството на Чалтум.
— Убит е от северноафрикански арабски екстремисти.
— Да, но на френска земя. От египетското посолство напълно са откачили.
Хендрикс се замисли.
— Знаеш ли какво? Аз ще се заема с египтяните, ако ти се погрижиш за Сорая.
— Наистина ли?
— Абсолютно. Приеми го като лична услуга, Жак.
— Добре, ще бъде лична услуга и за двама ни, ако ме отървеш от тях. Вече и без това си имаме достатъчно проблеми с египтяните тук, а си представям какво ще стане, когато новината излезе в медиите.
— Няма да излезе — сериозно му обеща Хендрикс. — Жак, прави каквото правиш, но помогни на момичето да се изправи на крака.
— Ще ти се обадя веднага щом има нещо ново. — Той даде на Хендрикс друг, шифрован номер. — Не се тревожи.
Не че имаше как да спре да се тревожи. „По дяволите — помисли си Хендрикс, докато затваряше и търсеше в указателя номера на египетския президент, — какво, по дяволите, става с моите хора?“
Когато Борн и Есай излязоха от стаята, дон Фернандо ги чакаше в коридора.
— Джейсън, моля те, искам да ти кажа нещо.
Есай кимна отсечено и продължи нататък.
— Как мина?
— Ще видим — отвърна Борн.
Дон Фернандо извади пура от джоба си, отхапа крайчеца й и я запали.
— Предполагам, че се чудиш защо държа Естеван в неведение — каза той сред облаци от ароматен син дим.
— Как постъпвате с приятелите си е ваша работа.
Дон Фернандо го изгледа.
— Харесвате ми, Джейсън. Много ми харесвате. И затова няма да се обидя въпреки прикрития упрек в думите ви. — Той спря за момент, извади пурата от устата си и се загледа в огънчето на края й. — Приятелството може да приеме много форми. Като човек с опит, предполагам, осъзнавате това. — Той погледна Борн в очите. — Знам обаче, че вие не сте такъв. Вие, приятелю, сте представител на изчезващ вид, истинска останка от дните, когато съвестта, честта, дългът и приятелството бяха свещени неща.
Борн си замълча. Не му беше приятно да му обясняват що за човек е, дори и ако описанието отговаряше на истината.
— И така стигаме до трудната част. — Дон Фернандо върна пурата в ъгъла на устните си. — Кая ти е хвърлила око.
— Изразявате се странно.
— Добре, де — кимна събеседникът му. — Влюбена е в теб.
— Това е лудост. Независимо от всичко казано, тя ме мрази заради убийството на майка й.
— Една част от нея определено те мрази — тази, която не те е познавала и помни чувството, когато е видяла майка си на мраморния плот в моргата. Изградила си е свой свят около този спомен. А после си се появил ти, човек от плът и кръв. А заедно с теб и подробностите около смъртта на майка й. Все развития, за които, както предполагам, се е оказала неподготвена. — Дон Фернандо дръпна от пурата си. — Представи си го от нейната гледна точка. Ти се появяваш, спасяваш и нея, и Естеван неведнъж, не два пъти, а цели три пъти, както от „Северий Домна“, така и от хората, за които е работил баща й. Тя не знае нищо за теб, да не говорим, че и през ум не й минава, че ти може да си убиецът на майка й. В момента тя е раздвоена и води битка със самата себе си.
67
Лайна (фр.). — Бел.прев.