Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
Отначало съюзът между двамата я озадачи, но постепенно от случките, на които стана свидетел, разбра, че Бенджамин използва Абдул-Кахар като средство, с което поддържа и консолидира властта си и държи изкъсо останалите в ръководството. Беше видяла какво се случи на един от тях, достатъчно неблагоразумен да не се подчини на Ел-Ариан. Трупът му представляваше такава зловеща гледка, след като Абдул-Кахар си беше свършил работата, че за да запази собствения си разсъдък, тя незабавно я бе причислила към кошмарите, за които човек не иска да си спомня. Само Джалал Есай, единствен от недоволните, беше успял да оцелее и сега се опитваше да оспори водачеството на Бенджамин. Касапите на Абдул-Кахар не бяха успели да му затворят устата и затова Ел-Ариан възложи тази задача на Марлон Етана.
Беше напълно наясно каква опасна игра е подхванала с Бенджамин, но бе твърдо решена да продължи по избрания път. На Ел-Ариан му беше забавно да държи дъщерята на Кристиан Норен под контрола си. Беше планирала всичко съвсем точно и внимателно — да му даде каквото иска той; някой, който се подчинява на волята му. Баща й — таен агент на друга организация — беше предал „Северий Домна“, грях, който Бенджамин нямаше как да прости и затова неминуемо един ден щеше да се стовари на главата й. Номерът беше как да се измъкне, преди този ден да настъпи.
Смешното беше, че тук, в Америка, се чувстваше в безопасност. Не заради изобилието на американския начин на живот — в Париж достатъчно се беше наслаждавала на всевъзможен лукс, — а заради възможността да се изразява свободно и да бъде себе си, без да се страхува от възмездие или подигравка. Новият й живот в тази страна беше толкова различен, сякаш на светлинни години от досегашния. Неслучайно наричаха тази страна Новия свят и в определени среди все още я възприемаха така. Чудно ли е тогава, че не й се искаше да се върне при Бенджамин Ел-Ариан и „Северий Домна“? Ставаше й все по-ясно, че наближава времето да се отърве от тях. Или да умре.
Телефонът отново се разсвири и тя стисна неволно зъби. Този път щеше да го вдигне. Поколеба се за момент и го включи.
— Моментът не е много подходящ.
— За теб все няма подходящ момент. — Гласът му издаваше недвусмислено неудоволствие. — Закъсня два дни с доклада си.
Маги затвори очи и си представи, че забива нож в гърдите му.
— Операцията си е операция — отвърна му тя. — Бях заета.
— И с какво толкова?
— С действия по плана — да дискредитираме Кристофър Хендрикс, за да предпазим Фицуилямс от разкриване, поне докато трае процесът на придобиване.
— Е, и? Нещо не видях статии, представящи Хендрикс в негативна светлина.
— Естествено — рязко му отговори тя. — Нали не смяташ, че нещо такова се организира за двадесет и четири часа? Той е министър на отбраната на САЩ.
Ел-Ариан замълча за малко.
— Докъде точно си стигнала?
Маги се изправи и подпъхна възглавниците зад гърба си.
— Не ми харесва тонът ти, Бенджамин. — После замълча и зачака, решена да не проговори, докато той не отстъпи.
— Операцията си е операция, както сама каза — прекъсна Ел-Ариан проточилото се мълчание.
Маги усети, че едва ли ще получи повече от това и отстъпи.
— Смяташ ли, че някой друг можеше да спечели доверието на Хендрикс за толкова кратко време?
— Не — призна й отново заслугата Ел-Ариан. „Колко ли дълго още ще ми върви?“, запита се тя.
— Фалшивата самоличност, която ми подготви, е идеална.
Всъщност биографията на Маргарет Пенрод беше дело на хора, много по-нискостоящи в йерархията на „Северий Домна“, но не пречеше да му се подмаже малко. „Особено като се има предвид по какво опасно въже ходя.“
— А как е Хендрикс? — попита Ел-Ариан.
— Здраво е налапал въдицата. — Странно колко неловко и малко страшно й стана, когато произнесе тези думи на глас.
— Добре, значи е време да я дръпнеш.
— Но бавно. Не искам да заподозре нещо точно сега.
— Скара — покашля се Ел-Ариан. — Фазата по придобиването приключва след два дни. Трябва да се съобразиш с този срок.
„Два дни. Остават ми само два дни.“
— Разбирам напълно. Разчитай на мен.
— Винаги съм ти вярвал. До скоро.
Скара запокити телефона.
Хендрикс се намираше в гаража на сградата, в която се помещаваше „Тредстоун“. Беше заповядал да освободят помещението незабавно след експлозията. За втори път посещаваше местопроизшествието — първият беше едва час след взрива. Тогава издаде нареждане да бъдат изпратени федерални агенти, които да претърсят околния район и къщата на Питър и без да знае на кой свят е помощникът му, събра група за разследване на случая.