Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
— Ами тогава да се спогодим.
— Колко?
Мъжът вдигна предупредително месестата си ръка.
— А, не. Не ми трябват пари. Вие искате информация от мен. Аз искам същото.
Борис тайно държеше под око мъжете край стената, които даваха вид, сякаш се интересуват само от светлината зад прозореца.
— Каква?
— Познавате ли човек на име Иван Волкин?
Въпросът остави Борис без дъх.
— Чувал съм за него, да.
Мъжът стисна пълните си и почти неприлично розови на фона на брадата му устни.
— Въпросът не беше този.
— Срещали сме се — предпазливо отговори Борис.
Нещо се промени в тъмните очи на мъжа.
— Може би тогава информацията, която ще си разменим, се отнася за един и същи човек.
— Не виждам как — разпери ръце Борис. — Искам да знам защо Черкезов е бил изпратен тук. Волкин не ме интересува.
Събеседникът му се изкашля и се изплю в металната купичка до себе си.
— Само че Черкезов дойде тук, за да се срещне с Волкин.
Борн намери Кая, обвила ръце около тялото си на балкона. Гледаше как едно славейче подскача из дървото, сякаш се опитва да намери пътя към дома. Запита се дали и Кая не се опитва да направи същото.
Тя се размърда, когато го чу, но не каза нищо, докато птичето не кацна на едно клонче и не зачурулика звучно. Борн застана до нея.
— Не изглеждаш изненадана, че ме виждаш — каза той.
— Надявах се да дойдеш. И после всичко ще стане като във филмите.
— Не предполагах, че си романтичка.
— Така ли? — Тя се размърда и премести тежестта на тялото си върху другия крак. — А каква мислеше, че съм тогава?
— Мисля, че си човек, готов на всичко, за да постигне целта си.
— Смяташ, че ще разбия сърцето на Естеван — въздъхна тя.
— Той е простичък човек, с простички нужди. А ти си точно обратното.
Тя погледна към земята.
— Да предположим, че си прав.
— Тогава ще излезе, че той е бил само средство.
— Цели пет години му доставям удоволствие.
— Защото е повярвал на историята ти. — Борн се извърна към нея. — Мислиш ли, че щеше да се влюби в теб, ако знаеше коя си и защо ти е нужен?
— Може би да.
Тя също се извърна с лице към него. Луната огряваше скулите й, но очите й оставаха в сянка. Тук, на окичения с цветя балкон на дон Фернандо, пищната хубост на тялото й изпъкваше с пълна сила. Борн не се съмняваше, че нарочно е избрала мястото, за да постигне максимално чувствено въздействие. Знаеше си силата и не се страхуваше да я използва.
— Не искам да говорим за Естеван.
— Може би, но аз трябва да знам…
Тя обгърна лицето му с ръце и приближи устни до неговите.
— Искам да говорим за нас.
И изведнъж Борн разбра. В очите й гореше желание, но то не беше насочено към него като мъж. Не, също като Вегас преди него той беше само средство за постигането на целта. Единственото, което я интересуваше, беше да открие истината за баща си. И понеже това не беше по силите на една жена, се бе превърнала в серийна прелъстителка. Залепваше се за всеки мъж, чрез който се приближаваше до целта си.
— Дон Фернандо е останал с грешното впечатление, че си влюбена в мен.
— Грешно впечатление ли? — озадачи се тя.
Той пристъпи към нея и я целуна продължително по устните. Тя се залепи с цяло тяло до него. Усещаше всяка извивка и трапчинка по женствената й снага.
— Недей — каза той и леко я отблъсна.
Тя поклати глава с полуотворени устни.
— Не разбирам.
Запита се дали наистина не е успяла да си внуши, че е влюбена в него. Така ли успяваше да заблуди Вегас — като заблуждава себе си?
— Разбра ме много добре — каза той.
— Правиш грешка. — Тя поклати глава. — Голяма грешка.
— Амун! — извика Сорая, когато се върна в съзнание.
— Няма го, Сорая.
Арон се наведе загрижено над нея.
— Помниш ли?
И тя си спомни. Спускането в мрака, Донатиен Маршан, който я души, Амун, изкачващ на бегом стълбите, изстрелите, кръвта и после падането. Парещи сълзи изпълниха очите й, преляха от ъгълчетата им, стекоха се по бузите й и попиха във възглавницата.
— Къде…
— В болницата си.
Тя извърна глава, изведнъж усетила тръбичките, излизащи от ръката й.