Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
— Това не е моя работа — прекъсна го Борн.
Дон Фернандо дръпна от пурата и двамата потънаха в облак от дим.
— Не ти вярвам.
— Тя влюбена ли е във Вегас?
— Ще трябва сам да я попиташ.
— Точно това смятам да направя. Ситуацията и бездруго е сложна. Не ми трябва и Вегас да откачи от ревност.
— Тя е на верандата.
— Няма как да си я видял оттук.
— Винаги знам къде се намира всеки от гостите ми.
Борн леко се изненада — не беше забелязал камери из къщата.
— Отиди при нея, Джейсън — усмихна се дон Фернандо. — Гледай да оправиш нещата, преди да се е заформила някоя кръвна вендета.
— Ето как ще стане — подхвана Зачек. — Свръзката ще те чака при страничния вход на джамията. Ти ще му кажеш „Няма друг бог, освен Господ“, а той ще ти отговори: „Господ е добър. Господ е велик.“
Борис и Зачек се бяха свили в сенките на уличка, намираща се на една пресечка от тъмния и застрашителен силует на джамията, който се очертаваше срещу буреносното мюнхенско небе.
— Ти го познаваш, така ли?
Зачек кимна.
— Привидно той работи за тях, но…
— Разбирам — каза Борис.
Зачек си погледна часовника.
— Време е. Успех.
— И на теб. — Борис го погледна за последно. — Между другото, изглеждаш ужасно.
— Нищо не трае вечно — усмихна се тъжно Зачек.
Борис излезе на улицата и се смеси с потока от пешеходци. Избра внимателно темпото си — владееше майсторски умението да се смесва с тълпата. Много по-добре, отколкото Зачек някога би могъл да го усвои. За секунда се запита дали може да има доверие на човек от СВР. В този бизнес нямаше сигурни неща и човек можеше да разчита само на умението си да разгадава чуждата психика и правилно да се възползва от това. Бяха прекарали сравнително кратко време заедно, но по начин, който наподобяваше близостта, възникваща между двама войници, намиращи се по време на бой в един и същи окоп. Напрегнатото преживяване му даваше усещането, че добре е опознал Зачек.
Вече наближаваше страничния вход на джамията и не му оставаше никакъв друг избор, освен да се довери на Зачек.
Двама мъже се мотаеха на вратата и си говореха приглушено, но с приближаването му единият замълча и си тръгна. Борис се приближи към другия — нисичък, плещест мъж, с дълга до гърдите къдрава брада, който миришеше на тютюн и застояла пот.
— Няма друг бог, освен Господ — каза Борис.
— Господ е добър. Господ е велик — отвърна мъжът и го въведе в джамията.
Той си свали обувките и си изми ръцете в коритото на каменен фонтан. Борис последва примера му. После тръгнаха по тесен, зле осветен коридор, покрай поредица от стаички без врати, в които се движеха някакви сенки и се носеха тихи гласове като жуженето на насекоми. Някъде по-далече се чуваше хорово четене на молитва и напевните извивки на гласа на мюезина, наставляващ правоверните. Атмосферата беше задушна и потискаща и Борис трудно следеше пътя пред себе си.
Свиха наляво, после надясно и после отново надясно. Това място е оплетено като лабиринт, помисли си Борис.
Няма лесно измъкване от тук. Накрая спряха пред една врата и като се обърна към него, мъжът каза:
— Вътре е.
— Първо вие — отвърна Борис.
Щом мъжът се извърна, той хвана дръжката на своя макаров. Спътникът му отново го погледна, поклати глава и протегна ръка. Борис замръзна на място.
— Няма друг начин — обади се мъжът.
Борис извади пистолета си, махна патроните от него и ги сложи в джоба си, а после му го подаде. Водачът му го взе, отвори и двамата влязоха в малка квадратна стаичка с високо кръгло прозорче на височината на гърдите, през матовото стъкло на което се процеждаше светлина.
Едър мъж с мазна на вид брада седеше с кръстосани крака на молитвеното килимче и говореше с други двама, които незабавно станаха и се дръпнаха настрани. Борис отбеляза, че заеха позиции от двете страни на стаята, с гръб към стената.
Едрият мъж прокара пръсти през черната като очите му брада.
— От СВР ли сте? — попита той с дрезгав глас. — Зачек ли ви праща?
Борис кимна.
— Интересувате се от Виктор Черкезов — продължи мъжът. — Защо е идвал тук, с кого се е видял и какво е станало.
— Точно така.
— Такава информация не е лесно да се получи. А и ме излага на опасност. — Мъжът се покашля. — Трябва да си платите.
Тъй като това не беше въпрос, Борис си замълча. Мъжът се усмихна и в устата му проблеснаха два златни зъба. Другите му зъби изглеждаха черни и от устата му се носеше неприятен дъх на развалено.