Господството на Борн

Вегас остави салфетката си и се накани да стане, но домакинът му каза:

— Естеван, calmate, amigo68. Предпочитам Борн да се погрижи за сигурността й.

Борн стана, прекоси терасата и влезе в закритата част на ресторанта, където го посрещна ароматната миризма на риба, приготвена с марокански и финикийски подправки. Видя Кая да излиза през предната врата и си проправи път през масите, заети от шумни компании.

Настигна я на тесния тротоар.

— Къде смяташ, че си тръгнала?

Тя се дръпна от него.

— Ти как мислиш?

— Кая, Естеван ще заподозре нещо.

Тя го изгледа ядосано.

— И какво от това? Омръзнало ми е от вас, мъжете.

— Държиш се като разглезено дете.

Кая се обърна и го зашлеви. Можеше да й попречи, но реши, че ще стане по-лошо.

— Сега олекна ли ти?

— Не мисли, че не знам какво става тук. Дон Фернандо е ужасен, че ще кажа на Естеван коя съм.

— Не мисля, че моментът е подходящ.

— Мисли си каквото искаш. Моментът никога няма да е подходящ.

— Нека да не е сега.

— И защо не сега? — попита Кая. — Той се държи с Рози като с дете. А аз вече не съм дете. И не съм Рози.

Борн държеше под око пътя и групичките млади мъже на моторите, които се смееха пиянски и се надбягваха с луда скорост.

— Рисковано беше да ви доведем и двамата в Кадис, но алтернативата бе да ви оставим да умрете.

— Дон Фернандо изобщо не е трябвало да въвлича Естеван в контрабандната дейност на „Северий Домна“. Очевидно е, че не е пригоден за такъв живот.

— Дон Фернандо е искал да влезе в играта.

— Дон Фернандо е използвал Естеван — отвратено каза тя.

— И ти също. — Борн сви рамене. — Можел е да откаже.

— Мислиш ли, че Естеван би отказал нещо на този човек? — презрително попита тя. — Той му дължи всичко.

— Querida!69

Обърнаха се и видяха Естеван, който излизаше от ресторанта със загрижено изражение.

— Всичко наред ли е? — Той се приближи към нея. — Да не би да си ми ядосана?

Кая автоматично си сложи ослепителната усмивка на Рози.

— В никакъв случай, любов моя. — Наложи й се да повиши глас, за да надвика моторите. — Как мога да ти се ядосам?

Той я прегърна и я завъртя, заставайки с гръб към улицата. Отекнаха три изстрела. Куршумите изсвистяха край рамото и главата на Кая и уцелиха Естеван. Той залитна назад, изпускайки я от прегръдката си, а Борн скочи към нея и я покри, докато убиецът с белия мотор се отдалечаваше от тротоара, натиснал газта. Борн я издърпа на крака.

— Естеван! — извика Кая. — О, божичко, Естеван!

Тялото на Вегас лежеше пред ресторанта, чиито бели стени бяха опръскани с кръвта му. Борн я бутна по-далеч от трупа в ръцете на дон Фернандо, който току-що бе дотичал отвътре.

— Отново се опитаха! — извика Борн. — Дръж я вътре!