Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
— Наистина не биваше да се отнасяш така с него — измърмори Данзигер.
— Какво беше това, Макс? Заплаха ли?
— Моля? А, не. — Директорът се размърда неловко на стола си. — В никакъв случай.
— Слушай, Макс — наведе се напред Хендрикс, — нека да си изясним нещо. Не ми пука за Рийд и определено пет пари не давам за чувствата му. И по тази причина не искам нито да го виждам, нито да говоря с него следващия път, когато имаме среща. Ясно ли е?
— Напълно — отговори му Данзигер със стегнато гърло.
Без предупреждение Хендрикс стана и тръгна към вратата.
— Чакай малко — каза му Данзигер. — Даже не сме…
— Получаваш работата, Макс.
Данзигер скочи на крака.
— Какво? — Той тръгна подире му.
Вече на вратата Хендрикс се обърна към него:
— Искаш „Самаряните“? Твои са.
— Ами ти?
— Аз се оттеглям, Макс. Заедно с хората си.
— А предварителните им проучвания?
— Нарязаха ги с машината тази сутрин. Знам, че си имаш свои методи на работа. — Хендрикс отвори вратата, почти убеден, че ще намери отвън Рийд да подслушва. — От този момент ти отговаряш за охраната на Индиго Ридж.
Маги чу звъненето на шифрования мобилен телефон през съня си. Мелодията му беше от „Полетът на валкириите“. Не беше почитателка на оня нацист Рихард Вагнер, но въпреки това много харесваше „Пръстенът на нибелунгите“. Обърна се по гръб с натежали клепачи, залепнали от съня. След като се върна от обяда с Кристофър, се пъхна в леглото и незабавно заспа. Точно сънуваше, че с Кая водят един от нескончаемите си детски спорове. Всъщност гърлото я болеше, сякаш наистина е крещяла в съня си. Кая никога не се поддаваше на крясъци. Защо тогава стигаха дотам? Отношенията им, тайните, които споделяха, неминуемо създаваха конфликти. Ако бяха момчета, най-вероятно непрекъснато щяха да стигат до бой. Опитаха се да използват малкото, което ги свързваше, но накрая стигнаха дотам, че не можеха да се гледат. Дори обстоятелствата да не се бяха намесили, пак щеше да се стигне до раздяла. И все пак в сънищата си усещаше липсата на сестра си. Михаела никога не се появяваше в тях, но Кая винаги беше там. И когато я видеше, Маги започваше да плаче в съня си и сърцето й се късаше. Но щом започнеше въображаемият им разговор, още с първите думи той придобиваше злъчния характер на спор между две сестри, които се обичат, но не могат да намерят общ език. В по-късно време несъгласията започнаха да се въртят около баща им. Спомените им за него бяха сякаш от двама различни души. Спореха още по-ожесточено и непримиримо и това едновременно я натъжаваше и ядосваше.
Валкириите продължаваха марша си из съзнанието й. Тя се превъртя и хвърли недоволен поглед към джиесема на нощната масичка. Ясно беше кой й се обажда. Бенджамин Ел-Ариан единствен използваше този номер.
Натисна с палци очните си ябълки, за да се разсъни напълно, но не вдигна телефона, а се загледа в прашните сенки по тавана. Мелодията на телефона изведнъж прекъсна по средата. В настъпилата тишина тя се замисли за Бенджамин Ел-Ариан. Беше пълна загадка как е било възможно да се почувства привлечена от него. Сега той й се струваше като част от някакъв друг живот и съвсем друг човек.
Америка я беше променила. Досега беше пътувала къде ли не, но не и тук. Бенджамин й беше внушил, че това е държава на корупцията и злото, с отслабваща мощ в резултат на поредица от дипломатически и военни поражения. Само че тогава тя нямаше лични впечатления, с които да сравни тази представа. А сега, след като прекара известно време с Кристофър в люлката на капитализма, откри, че Америка е динамична, жизнена, вълнуващо противоречива страна. С две думи, доста интересно място.
Ала това откритие я наведе на мисълта за несъстоятелността на безкрайните антиамерикански проповеди на Бенджамин. Тя всъщност се беше престорила, че им вярва, за да спечели доверието му, но едва сега, след като влезе в контакт със смъртоносния му враг, успя да осмисли размера на неговите самозаблуди. Но дори и след като бе прекарала толкова време с него, не знаеше дали беше крил екстремистките си възгледи от останалите ръководители на „Северий Домна“, докато не се бе издигнал на власт, или ги беше прихванал впоследствие от Семид Абдул-Кахар.
Водачът на Джамията предизвикваше у нея презрение с обсебващите го омраза и неотстъпчивост, които не оставяха място за компромис. Ако на света съществуваше истинско зло, Злото с главна буква, както проповядваше католическата църква, то със сигурност беше култивирано и подхранвано точно от такава омраза.