Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
— Кой знаеше, че идваш в Мюнхен?
— Никой.
— Тогава „никой“ е устроил засадата. — Устните на Зачек се изкривиха в някакво подобие на усмивка. — Но това, разбира се, е невъзможно.
„Разбира се, че е невъзможно“, помисли си Борис. Изведнъж въздухът започна да не му стига.
Зачек очевидно забеляза промяната в изражението му, защото каза:
— Животът е по-сложен, отколкото си мислехте, а, генерале?
„Дали пък този път малкият задник не е прав, почуди се Борис. Не, не е възможно. Абсолютно немислимо е.“ Защото имаше само един човек, който знаеше, че пристига в Мюнхен: неговият стар, доверен приятел Иван Волкин.
21
Всяка среща лице в лице с М. Еръл Данзигер му беше изключително неприятна, но този път Кристофър Хендрикс бе напълно убеден, че сега ще бъде различно.
Първо се появи лейтенант Р. Саймънс Рийд, любимото протеже на Данзигер, слаб, с очи на невестулка, презрително изражение и поведение на омразен старшина от морската пехота. Двамата прекарваха толкова време заедно, че зад гърба им ги наричаха Едгар и Клайд, не много лицеприятно сравнение с Едгар Хувър и Клайд Толсън, най-известната тайна гей двойка в политическите среди.
Данзигер определено ставаше за тази роля. Нисък, понапълнял в кръста след оттеглянето си от активна служба — сигурен знак, че изпитва непреодолимо влечение към пържолите, пържените картофки и бърбъна, — той имаше глава като футболна топка и подходящ характер: на силен, нахъсан да отбележи гол, но не много надежден играч. Проблемът беше в честите му повишения. Беше се представил отлично в изпълнението на мокрите поръчки, почти великолепно като заместник-директор по подслушвателната дейност в Агенцията за национална сигурност, но като директор на ЦРУ беше пълен провал. Нямаше усещане за история, не познаваше работата на агенцията и най-лошото — не му пукаше. Резултатът беше като да се опитваш да напъхаш цилиндър в квадратна дупка. Просто не се получаваше. Но това не му попречи да продължава да се вихри в самата светая светих на ЦРУ.
— Добре дошли в кабинета на директора на ЦРУ — обяви лейтенант Рийд официално, почти като дворцов шамбелан.
— Моля, настанете се.
Хендрикс се огледа из просторното помещение и се запита за какво му е на Данзигер цялото това пространство. Боулинг ли играе? Състезания по стрелба с лък ли устройва? Или може би по стрелба с пушка?
— Къде е акулата, Рийд? — усмихна му се студено Хендрикс.
— Не ви разбрах, сър? — примигна лейтенантът.
— Няма значение — махна с ръка Хендрикс.
Седна на стола, който заемаше Данзигер при последната им среща. Рийд пристъпи леко войнствено насреща му.
— Това е столът на директора.
Хендрикс се намести по-удобно.
— Днес не е.
Рийд се навъси и се накани да каже нещо, но в стаята влезе началникът му, облечен в модерен раиран костюм, синя риза със старомодна бяла яка и ръкавели и раирана военна вратовръзка. На ревера му беше закачена малка значка с американското знаме. Трябва да му се признае, че паузата, която направи, когато видя къде е седнал гостът му, беше почти незабележима. И все пак Хендрикс не я пропусна.
Принуден да седне на стола срещу него, Данзигер подчертано се зае да си оправя панталона и маншетите на ризата, преди да проговори.
— Радвам се да ви видя тук, господин министър — поздрави той с хищна усмивка. — На какво дължа честта?
„Разбира се, че знаеш на какво, помисли си Хендрикс. Нали си ходил да се оплакваш на приятелчетата си в Пентагона да се застъпят за теб пред президента? Кой ти се прави на майчица, Данзигер?“, запита се той.
— Визитата ви развлекателен характер ли има? — попита директорът на ЦРУ.
— А, не. Просто нещо ми мина през ум.
— Искате ли да споделите с нас? — разпери ръце Данзигер.
— Нещо лично беше, Макс.
М. Еръл Данзигер мразеше да го наричат с малкото му име, което обикновено заместваше само с инициал. Рийд още беше в стаята, загрижен дали да си изпили ноктите, или поне така му изглеждаше.
— Момчето трябва ли да присъства? — Интересно беше да се наблюдава как и двамата настръхнаха едновременно.
— Лейтенант Рийд е в течение на всичките ми дела — отвърна Данзигер след секунда ледено мълчание.
Хендрикс си замълча и след малко Данзигер схвана намека. Той махна с ленив кралски жест и след като му хвърли убийствен поглед, Рийд напусна стаята.