Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
От огледа на мястото излизаше, че Питър не е бил в колата. Дотук добре. Къде обаче се беше дянал? Разследващият екип не успя да го намери. Хендрикс го потърси по мобилния му телефон, но се включи гласова поща. После позвъни на Ан във временно осигурените за персонала на „Тредстоун“ офиси, но и тя не се беше чувала или виждала с Питър от предишния ден. Той се отказа и си тръгна.
Прибра се вкъщи рано и без предизвестие. Охраната му претърсваше помещенията за подслушвателни устройства, както правеха два пъти седмично. Той влезе в кухнята, наля си една бира и се загледа как щъкат напред-назад, съсредоточени и организирани като мравки. Взе телефона и се опита да се свърже с Джаки, но синът му все още беше някъде на предната линия в планините на Афганистан и не можеха да осъществят връзка.
Почти беше свършил бирата си, когато хората от охраната минаха покрай него и му кимнаха на излизане. Остави чашата си, влезе в кабинета и затвори вратата зад себе си. На прозореца имаше щори с широки процепи, които той никога не вдигаше. Хендрикс седна зад бюрото си, извади ключе от портфейла си и го пъхна в ключалката на долното ляво чекмедже. Извади малък диск, приблизително колкото половин нокът. Знаеше какво представляват тези устройства, но не ги беше виждал досега. Само не можеше да разбере защо охраната му не успяваше да го открие при постоянните си проверки.
Намери го преди десетина дни съвсем случайно. Пресегна се бързо да вземе папка, доставена от куриер, и без да иска, обърна лъскавата стъклена статуетка на Айфеловата кула, която Аманда му купи при първото им посещение в Париж. Беше му любим спомен, който му напомняше за нея след смъртта й. Четирите крака на кулата бяха облепени с кече, но когато я събори, забеляза, че единият от тях стъпва върху това странно и плашещо електронно устройство.
Незабавно му минаха две възможности през ум. Първата — че е поставено от човек от охраната му, който нарочно го подминава при проверките. А втората — че устройството е съвсем нов модел и уредите не го хващат. И двете хипотези бяха еднакво обезпокоителни, но втората го притесняваше повече, тъй като означаваше, че някоя организация разполага с по-съвършена техника от тази на американското правителство. Опита се внимателно да поразпита, разчитайки на връзките си с хора от средите на разузнаването, дали някоя група в правителството не е предприела действия срещу него. До момента нищо подобно не се беше разкрило.
Огледа диска — тъмнозелен, едва различим от кечето по останалите крака на подаръка от Аманда. Нарочно го беше оставил на бюрото си и не се издаваше. Провеждаше безобидни разговори, защото не искаше собственикът му да разбере, че е открил съществуването му. Именно заради това устройство беше организирал толкова сложна система на комуникация с Питър Маркс. Той го остави на мястото му, затвори чекмеджето и го заключи.
Хендрикс отвори лаптопа си, включи се към правителствения сървър, на който се съхраняваха файловете му, стигна до шифрования файл и го отвори. Правеше чест на Питър, че се беше досетил за системата и бе прочел файла. Имаше и съобщение от него, описващо разкритията му. На регионална среща в Катар през пролетта на 1968 г. Фиц беше отбелязан като консултант на вече закритата държавна компания „Ел-Габал Майнинг“. Интересното в случая — първо за Маркс, а сега и за Хендрикс — беше, че Фиц не го бе споменал в автобиографията си.
Може би не е толкова изненадващо, че Маркс не се обажда, помисли си Хендрикс. Ако е открил още нещо във връзка с Фиц, може след нападението да е минал под прикритие, за да продължи разследването. Или да се е свързал със Сорая. Хендрикс отново я потърси по телефона, но без успех. Извади джиесема си и като излезе от кабинета, отиде по коридора в банята, където развъртя всички кранчета.
В Париж минаваше девет часът, затова потърси Жак Робине в дома му. Съпругата му каза, че още е в службата си. Имало някакъв международен инцидент. Хендрикс се притесни и позвъни в кабинета му. Докато го свързваха, се загледа в празния си дом и отново му се прииска от сърце да чуе как Аманда щъка из къщата и подрежда шкафовете, както обичаше да прави приживе. Потискаше го мисълта, че не са докосвани след смъртта й. Запита се как ли щеше да изглежда домът му, ако Маги се нанесе да живее тук за постоянно.