Няма време за сбогом

Той току-що беше събул долнището на пижамата си и стоеше гол пред нея. Краката му бяха бели и тънки, а гениталиите му — свити и сбръчкани.

— Обличам се. А на теб на какво ти прилича?

— Кой сте вие? — обърна се тя към мен. — Не съм ви виждала. Не знаете ли, че времето за свиждане свърши?

— Преди малко пристигнах в града. Трябваше веднага да видя тъста си.

— Напуснете незабавно. А вие се върнете в леглото, господин Слоун. — Сестрата се приближи и видя откачената система за лечение. — За бога, какво сте направили?

— Махам се оттук — заяви Клейтън и нахлузи белите си боксерки. Подпря се на мен и се наведе да ги вдигне.

— Свършено е с вас, ако не я включите — рече жената. — Това е абсолютно недопустимо. Да се обадя ли на лекаря посред нощ?

— Направете каквото трябва — казах аз.

— Първо ще се свържа с охраната. — Тя се завъртя на обувките си с гумени подметки и изскочи от стаята.

— Знам, че искам много, но трябва да побързаш — рекох аз. — Ще отида да видя дали ще намеря количка.

Излязох в коридора и забелязах инвалидна количка до стаята на медицинските сестри. Изтичах да я взема и съзрях чернокожата да говори по телефона. Тя приключи с разговора и ме видя, че се отправям обратно към стаята на Клейтън с инвалидната количка.

Хукна след мен и с едната си ръка хвана количката, а с другата рамото ми.

— Господине — прошепна тя, за да не събуди другите пациенти, но запазвайки авторитетния си тон, — не може да изведете този човек от болницата.

— Той иска да си тръгне.

— Тогава сигурно не разсъждава трезво и вие трябва да го разубедите.

Отместих ръката й.

— Господин Слоун трябва да направи нещо.

— Кой ви каза?

— Той. — Аз също понижих тон и заговорих сериозно. — Това може да е последната му възможност да види дъщеря си и внучката си.

— Щом иска да ги види, нека му дойдат на свиждане тук. Може дори да нарушим правилата за часовете за свиждане, ако това е проблемът.

— Проблемът е много по-сложен.

— Готов съм — чу се гласът на Клейтън.

Беше успял да стигне до вратата на стаята си. Бе нахлузил обувките си без чорапи и още не бе закопчал ризата си, но беше облякъл сакото. Приличаше на бездомен старец.

Сестрата не се отказваше. Тя пусна количката и се приближи до него.

— Не може да напуснете болницата, господин Слоун. Вашият лекар, доктор Вестри, трябва да ви изпише и ви уверявам, че той няма да позволи това да се случи. Ей сега ще му се обадя.

Доближих количката до Клейтън. Той се отпусна на нея и аз я насочих към асансьора.

Сестрата изтърча до стаята си и грабна телефона.

— Охрана! Казах ви, че ми трябвате веднага!

Вратите на асансьора се отвориха. Вкарах инвалидната количка с Клейтън вътре, натиснах бутона за първия етаж и видях, че сестрата ни гледа гневно.

— Когато вратите се отворят, ще те бутам толкова силно, сякаш ни гонят дяволите от ада — спокойно го предупредих аз.