Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Няма време за сбогом
Няма време за сбогом - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Няма време за сбогом

Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:

Една сутрин четиринайсетгодишната Синтия се събужда и открива, че семейството й е изчезнало безследно…
1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 122
Перейти на страницу:

— Какво има?

Клейтън вдигна ръка и се опита да ми направи знак да се махна.

— Остави ме — каза той, без да отваря очи.

— Не разбирам. Джереми и Тод не са ли един и същ човек?

Клепачите му се повдигнаха бавно като завеса, разкриваща сцена.

— Не може да е истина… Много съм уморен.

Наведох се към него. Не ми беше приятно да притискам стар и болен човек, така както Винс държеше в плен немощна възрастна жена, но трябваше да знам някои неща.

— Кажи ми, Джереми и Тод един и същ човек ли са?

Той бавно обърна глава и ме погледна.

— Не. Тод е мъртъв.

— Кога умря?

— В онази нощ. Заедно с майка си.

Оказваше се, че хората в колата, извадена от дъното на каменоломната, са Патриша и Тод. Родствената връзка щеше да бъде установена, когато излезеха резултатите от изследванията, които сравняваха ДНК на Синтия с пробите, взети от труповете в колата.

Клейтън безсилно вдигна ръка и посочи масичката.

— Още вода ли искаш? — попитах аз и той кимна. Дадох му чашата и Клейтън отново отпи дълга глътка.

— Не съм толкова безсилен, колкото изглеждам. Когато Инид дойде, се преструвам, че съм в кома, за да не говоря с нея. Тя непрекъснато се оплаква. Мога и да вървя. Малко. Ходя сам до тоалетната. Понякога дори стигам навреме. — Той посочи затворената врата в отсрещната страна на стаята.

— Патриша и Тод са мъртви, така ли?

Клейтън отново затвори очи.

— Трябва да ми кажеш какво е правил Джереми в Милфорд.

— Не съм сигурен — отвърнах аз, — но мисля, че наблюдава семейството ни. Влизал е в дома ни. Освен това смятам, че е убил Тес, лелята на Синтия.

— Боже мой. Сестрата на Патриша? Мъртва?

— Беше наръгана с нож. И човекът, когото наехме да се опита да разбере някои неща, също е убит.

— Не може да е истина. Тя каза, че той си е намерил работа някъде на запад.

— Какво?

— Инид каза, че Джереми си е намерил работа в… Сиатъл или нещо такова. Предоставила му се благоприятна възможност и трябвало да отиде там. Щял да се върне скоро и да дойде да ме види. Затова не идвал на свиждане. Реших, че не му пука и това е истинската причина. — Клейтън сякаш се унесе. — Джереми е… Не може да го превъзмогне. Тя го направи такъв. Върши каквото Инид му каже. Настройва го срещу мен от деня, в който се роди. Не мога да повярвам, че тя идва да ме види. Все повтаря: „Дръж се. Дръж се още малко“. Не я интересува дали ще умра, само не иска все още да умирам. Крои нещо. Убеден съм. Лъже ме. За всичко. За Джереми. Не иска да знам къде е отишъл.

— Защо не иска да знаеш? И защо Джереми е отишъл в Милфорд?

— Видяла го е — промълви той. — Открила го е.

— Кое? Какво е видяла?

— Господи. — Клейтън отпусна глава на възглавницата, започна да я клати и затвори очи. — Инид знае. Мили боже, щом Инид знае…

— Какво да знае? За какво говориш?

— Щом Инид знае, никой не може да каже какво ще направи.

Наведох се още по-близо до Клейтън Слоун или Клейтън Биги и настойчиво зашепнах на сантиметри от ухото му.

— Щом Инид знае какво?

— Аз умирам. Тя трябва да се е обадила на адвоката. Не искам Инид да види завещанието ми, преди да умра… Указанията ми бяха изрични. Адвокатът е объркал нещата… Бях уредил всичко…

— Какво завещание?

— Моето. Промених го. Когато умра, всичко отива за Синтия. Не включих Инид и Джереми. Не им оставих нищо, само каквото заслужават. И по-точно тя… — Той ме погледна. — Нямаш представа на какво е способна.

— Инид е в Йънгстаун. Джереми е отишъл в Милфорд.

— Тя го е изпратила. Инид е в инвалидна количка. Този път няма да го направи сама.

— Какво да направи?

Клейтън не обърна внимание на въпроса ми. И той се питаше за много неща.

— Смяташ, че Джереми се връща?

— Така каза Инид. Напуснал е мотела си в Милфорд, но ние го изпреварихме.

— Ние? Мислех, че Синтия не е с теб.

— Не е. Дойдох с човек на име Винс Флеминг.

Клейтън се замисли.

— Винс Флеминг — промълви той. — Момчето, с което Синтия беше онази вечер в колата. Тя беше с него, когато я намерих.

— Точно така. Винс ми помага. В момента е с Инид.

— С Инид?

— Пази я да не се обади на Джереми и да му каже, че сме тук.

— Но щом се връща, значи го е направил.

— Кое?

— Синтия добре ли е? — Погледът му стана отчаян. — Жива ли е?

1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)