Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
На юг профуча линейка, следвана отблизо от две полицейски коли. Светлините им проблясваха, но сирените не бяха пуснати. Минахме покрай бара, където се бях отбил, и се насочихме на изток, към Робърт Моузес Паркуей.
Поехме по магистралата и се изкуших да настъпя газта, но още се тревожех, че може да ме спрат. Реших да се движа с удобна скорост, малко над ограничението, но не толкова висока, че да привлека внимание.
Изчаках да минем Бъфало и се насочих на изток към Олбъни. Не можех да кажа, че се бях успокоил, но щом се отдалечихме от Йънгстаун, почувствах, че вероятността да ме спрат заради случилото се в болницата или онова, което полицаите са намерили в дома на Слоун, намалява.
— Е, да чуем всичко — обърнах се към Клейтън, който седеше тихо, облегнал назад глава на седалката.
— Добре — отговори той и се прокашля, за да се подготви.
44
Бракът му бил обречен на лъжа.
Клейтън обясни, че става дума за първия му брак. И за втория. Но скоро щял да стигне дотам. Пътуването до Кънектикът било дълго и щял да има време да разкаже всичко. Първо започна да говори за брака си с Инид. Познавал я от гимназията в Тонауанда, предградие на Бъфало. След това отишъл в колежа „Канисий“, основан от йезуитите, и учил бизнес, философия и религия. Колежът не бил далеч и можел да си живее у дома и да пътува, но намерил евтина квартира наблизо и решил, че е по-добре да бъде отделно от родителите си.
Завършил и Инид го чакала в стария квартал. Започнали да се срещат и той разбрал, че тя има силна воля и е свикнала да получава каквото иска от хората около себе си. Умеела да използва качествата си. Била привлекателна, притежавала страхотно тяло и имала неутолим сексуален апетит, поне в началото на ухажването им.
Една вечер се разплакала и му казала, че месечният й цикъл закъснява. Клейтън Слоун се притеснил и се замислил първо за родителите си и колко много ще се срамуват от него. Те се безпокоели какво говорят хората за тях и майка му сигурно щяла да поиска да се преместят, за да не слуша приказките на съседите как някакво момиче е бременно от тяхното момче.
Нямало какво друго да направи, освен да се ожени за Инид, при това веднага.
Два месеца по-късно тя му казала, че не се чувства добре и отишла при лекаря си. Върнала се у дома и заявила, че е изгубила бебето. Ридала неутешимо. Един ден Клейтън видял доктор Гибс в местния ресторант и се приближил до него.
— Знам, че не трябва да ви питам за това тук и е редно да дойда в кабинета ви, но след като Инид загуби бебето, нали ще може да има друго?
— Какво? — учудил се доктор Гибс.
Клейтън добил представа с какво си има работа — жена, която би казала всичко, всякакви лъжи, за да получи каквото иска.
Тогава трябвало да я напусне. Инид обаче му се извинила, била помислила, че е бременна, но се страхувала да отиде на лекар, за да го потвърди, а после се оказало, че е сгрешила. Клейтън не знаел дали да й вярва и отново започнал да се тревожи за срама, който ще навлече на себе си и семейството си, ако я остави и подаде молба за развод. След известно време Инид се разболяла тежко, залежала се. Той не знаел дали е истина или се преструва, но не можел да я зареже в това състояние.
Колкото по-дълго оставал с нея, толкова по-трудно му се струвало да замине. Бързо научил, че Инид винаги получава каквото иска. Не го ли получела, той плащал жестоко. Изпадала в истерия, крещяла и чупела разни неща. Веднъж, докато седял във ваната, Инид влязла със сешоара и започнала да се шегува, че ще го пусне във водата. Ала в очите й имало нещо, което намеквало, че може да го направи ей така, без да му мисли много.
Клейтън се възползвал от образованието си, намерил си работа в продажбите на едро и зареждал работилници и фабрики. Щял да пътува из цялата страна и предимно по коридора между Чикаго и Ню Йорк, минавайки през Бъфало. Работодателят го предупредил, че често ще отсъства от дома си, но това било добре дошло за Клейтън, защото щял да бъде далеч от натякванията, крясъците и странните погледи на Инид, които подсказвали, че съзнанието й невинаги работи така, както трябва. Страхувал се да се прибере у дома след всяко пътуване и се питал какъв ли списък от оплаквания му е приготвила Инид в момента, щом прекрачи прага — че няма хубави дрехи, че той не работи достатъчно усилено или че задната врата скърца, когато я отваря, и я влудява. Единственото, за което си струвало да се прибере вкъщи, бил ирландският му сетер Флин. Кучето винаги припкало да посрещне колата му, сякаш седяло на верандата от мига, в който Клейтън е заминал и го чакало да се върне.