Няма време за сбогом

43

— Инид никога не отваря вратата, без да скрие пушка под одеялото си — каза Клейтън, — особено когато е сама вкъщи.

Той успя да стигне до кухнята, подпря се на плота и погледна Винс Флеминг. Почиваше си и си поемаше дъх. Вървенето от пикапа до къщата го беше изтощило. След малко възвърна силите си и продължи да говори.

— Човек лесно може да я подцени. Възрастна жена в инвалидна количка. Изчакала е подходящ момент. Простреляла го е, щом той се е обърнал с гръб към нея и е бил достатъчно близо, за да е сигурна, че ще улучи. — Клейтън поклати глава. — Никой няма шанс срещу Инид.

Доближих уста до ухото на Винс.

— Обадих се да изпратят линейка. Идват. — Надявах се, че ще дойдат скоро, защото не знаех как да помогна на тежко ранен.

— Да — отвърна Винс. Очите му се притваряха.

— Ние ще тръгнем след Инид и Джереми. Те търсят жена ми и дъщеря ми.

— Направи каквото трябва.

— Клейтън, Винс каза, че Джереми се е върнал и Инид дори не му е позволила да влезе в къщата. Накарала го е да тръгне веднага.

Той бавно кимна.

— Не го е пощадила.

— Какво?

— Щом не му е позволила да види какво е направила, не е било само за да му спести грозната сцена, а защото не е искала Джереми да разбере.

— Защо?

Клейтън си пое няколко пъти дълбоко дъх.

— Трябва да седна.

Изправих се и му помогнах да се настани на стола до масата.

— Провери в бюфета. — Той посочи. — Може да има тиленол или нещо друго.

Трябваше да прескоча краката на Винс и да заобиколя постепенно уголемяващата се локва кръв на пода на кухнята, за да стигна до бюфета. Намерих няколко свръхсилни таблетки тиленол и чаша. Напълних вода и се върнах по същия път, без да се подхлъзна. Отворих шишенцето, извадих две хапчета и ги пуснах в разтворената длан на Клейтън.

— Четири — каза той.

Ослушвах се за сирена на линейка. Надявах се да я чуя по-скоро, но ми се щеше и да не съм тук, когато пристигне. Изтръсках още две таблетки за Клейтън и му ги дадох заедно с водата. Той ги преглътна една по една. Стори ми се, че гълта хапчетата цяла вечност.

— Защо Инид не е искала Джереми да знае? — попитах аз, след като той най-после приключи.

— Защото ако знаеше, Джереми можеше да я накара да отложат онова, което планират. Винс лежи тук прострелян. Ти тръгваш за болницата да говориш с мен и знаеш кой всъщност е Джереми. Той би осъзнал, че нещата се объркват. Ако смятат да направят това, което мисля, че са си наумили, няма голяма надежда да им се размине.

— Но Инид сигурно знае и това.

— Не я познаваш — усмихна се Клейтън. — Тя мисли единствено за наследството. Не вижда нищо друго и никакви проблеми не могат да я разубедят. Много е целенасочена за тези неща.

Погледнах стенния часовник, чийто циферблат беше оформен като разрязана ябълка. Часът беше един и шест минути след полунощ.