Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
— Но това е безумие. Двойното убийство би привлякло внимание. Полицаите ще възобновят разследването, ще разследват какво е станало преди двайсет и пет години, ще разкрият Инид и ще…
Млъкнах.
Убийството несъмнено щеше да привлече внимание. Но самоубийството? Никога не обръщаха голямо внимание на самоубийството, особено когато жертвата е била под огромно напрежение през последните седмици. Жена, обадила се на полицията заради поява на странна шапка в дома й, и получила бележка, в която пише къде да намери труповете на отдавна изчезналите й майка и брат. Бележка, написана на пишещата машина в дома й.
Не е трудно да се досетиш за какво става дума, когато се самоубие такава жена. Направила го е от чувство за вина, с която е живяла прекалено дълго време. Защото как другояче някой би обяснил, че тя насочи полицията към колата в каменната кариера, ако не е знаела, че е там през всичките тези години? Какъв мотив би имал някой друг да остави подобна бележка?
Би ли изглеждало изненадващо, ако жена, обременена с вина, отнеме и живота на дъщеря си заедно със своя?
Нямаше ли да бъде логично?
— Какво? — попита Клейтън. — За какво се замисли?
Ами ако Джереми беше дошъл в Милфорд да ни наблюдава? Ако ни шпионираше от седмици и следеше Грейс до училище? Ако ни наблюдаваше в търговския център и от улицата пред дома ни и беше взел резервния ключ, за да влиза, когато си поиска? И по време на едно от посещенията си бе подхвърлил ключа до поставката с приборите за хранене, за да мислим, че сме го сложили там, където не му е мястото. Беше оставил и шапката. Бе научил електронния ни адрес и написал бележка на моята пишеща машина, отвеждайки Синтия до труповете на майка й и брат й…
Всички тези неща бяха направени, преди да сменим ключалките и да поставим нови секретни брави.
Леко поклатих глава. Почувствах, че прекалявам. Всичко изглеждаше невероятно и сатанинско.
Дали Джереми подготвяше сцената? И сега се връщаше в Йънгстаун да вземе майка си и да я закара в Милфорд, където да гледа последното действие?
— Трябва да ми разкажеш всичко, което се случи онази нощ — рекох аз на Клейтън.
— Не трябваше да става така… — каза той по-скоро на себе си, отколкото на мен. — Не можех да отида да я видя. Обещах да не го правя, за да я предпазя… Когато умра и Инид разбере, че няма да получи нищо… Има запечатан плик, който трябва да бъде отворен, след като умра и ме погребат. Там е обяснено всичко. Ще арестуват Инид и Синтия ще бъде в безопасност.
— Клейтън, дъщеря ти и внучката ти вече са в опасност. Трябва да ми помогнеш, докато все още можеш.
Той се втренчи изпитателно в лицето ми.
— Виждаш ми се добър човек. Радвам се, че е намерила някого като теб.
— Разкажи ми какво се случи.
Клейтън си пое дълбоко дъх, сякаш се подготвяше за предстоящата задача.
— Представям си я. Вече няма да я предпазя, ако стоя настрана. — Той преглътна. — Заведи ме при дъщеря ми. Дай ми възможност да се сбогувам с нея. Заведи ме при нея и ще ти разкажа всичко. Крайно време е.
— Не мога да те измъкна оттук. Свързан си с животоподдържащи системи. Ако те взема без тях, ще умреш.
— И без това ще умра. Дрехите ми са в дрешника ей там. Дай ми ги.
Тръгнах към дрешника и после спрях.
— Дори да искам, няма да ти позволят да напуснеш болницата.
Клейтън ми направи знак да се приближа до него и хвана ръката ми. Ръкостискането му беше твърдо и решително.
— Инид е чудовище. Способна е на всичко, за да получи каквото иска. От години живея в страх от нея, подчинявам й се и се плаша до смърт от това, което е в състояние да извърши. Ала вече няма от какво да се страхувам. Тя не може да ми стори нищо. Остава ми съвсем малко време и мога да спася моите Синтия и Грейс. Инид не се спира пред нищо.
— Тя няма да направи нищо. Винс я наблюдава.
Клейтън присви очи и ме погледна.
— Отидохте в къщата? Почукахте на вратата?
Кимнах.
— И тя отвори?
— Да.
— Изглеждаше ли уплашена?
Свих рамене.
— Не особено.
— Двама едри мъже се изправят на прага й, а тя не се страхува. Това не ви ли се стори странно?
— Може би. Знам ли.
— Не погледнахте под одеялото, нали?