Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
— Разбира се, че е жива.
— А дъщеря ви Грейс? Жива ли е?
— Какви ги говориш? Разбира се, че са живи.
— Защото ако със Синтия се случи нещо, всичко отива при децата… Написано е…
Усетих, че тялото ми се разтрепери. От колко часа не бях говорил със Синтия? Сутринта се чухме за малко. Това беше единственият ми разговор с нея, откакто се бе измъкнала посред нощ с Грейс.
Знаех ли със сигурност дали двете са живи?
Извадих мобилния си телефон. Хрумна ми, че вероятно не е разрешено да го ползвам в болницата, но тъй като никой не знаеше, че съм тук, реших, че ще ми се размине.
Набрах домашния ни номер.
— Моля те, моля те, бъди си у дома — зашепнах аз. Телефонът иззвъня веднъж, два пъти, три пъти и на четвъртия се включи телефонният секретар. — Синтия, ако се върнеш вкъщи и чуеш съобщението, трябва да ми се обадиш незабавно. Случаят е спешен.
Затворих и после набрах номера на мобилния й телефон, който мигновено се включи на гласовата поща. Оставих същото съобщение, но добавих:
— Обади ми се на всяка цена.
— Къде е тя? — попита Клейтън.
— Не знам — неспокойно отговорих аз.
Замислих се дали да не се обадя на Рона Уедмор, но се отказах и набрах друг номер. Телефонът иззвъня пет пъти, преди да ми отговорят.
Човекът се прокашля и после сънено попита:
— Ало?
— Роли, обажда се Тери.
Клейтън примигна, като чу името „Роли“.
— Да. Няма проблем — каза Роли. — Току-що угасих лампата. Намери ли Синтия?
— Не, но открих някого другиго.
— Какво?
— Виж, нямам време да ти обяснявам, но ми трябваш, за да намерим Синтия. Не знам какво да ти кажа, нито откъде да започна. Отиди у дома и виж дали колата й е там. Ако е на алеята, почукай на вратата, дори я разбий, ако се наложи, и провери дали двете с Грейс са си вкъщи. Обади се в хотелите. Направи каквото се сетиш.
— Какво става, Тери? Кого си открил?
— Баща й.
От другия край на линията настъпи мъртвешка тишина.
— Роли?
— Да. Не съм затворил. Не… мога да повярвам.
— Аз също.
— Какво ти каза? Разказа ли ти какво се е случило?
— Още не. Намирам се в болница на север от Бъфало. Той не е в много добро състояние.
— Говори ли?
— Да. Ще ти разкажа всичко, когато мога, но трябва да потърсиш Синтия. Ако я намериш, тя трябва да ми се обади незабавно.
— Добре. Залавям се веднага. Ей сега ще се облека.
— И остави на мен да й кажа за баща й. Ще има милиони въпроси.
— Разбира се. Ако разбера нещо, ще ти се обадя.
Сетих се за още един човек, който можеше да е видял Синтия. Памела се обаждаше у дома толкова често, че бях запомнил номера на домашния й телефон от екранчето, където се изписваше кой ни търси. Набрах го и след няколко позвънявания тя се обади.
— Ало? — Гласът й беше сънен като на Роли. Някъде близо до нея мъжки глас попита какво става.
Казах й кой съм и се извиних, че се обаждам толкова късно.
— Синтия изчезна. Заедно с Грейс.
— Господи. — Тя изведнъж се разсъни. — Отвлечени ли са?
— Не, не. Тя замина. Искаше да се махне.
— Вчера или онзи ден ми каза, че може би няма да дойде на работа, затова когато не се появи, не си помислих нищо лошо.
— Искам да те помоля да я потърсиш. Ако ти се обади, предай й веднага да се свърже с мен. Намерих баща й.
— Мамка му — възкликна Пам след кратко мълчание. — Жив ли е?
Погледнах мъжа в леглото.
— Да.
— А Тод и майка й?
— Това е друга история. Виж, Памела, трябва да затварям, но ако видиш Синти, накарай я да ми се обади. Ала не й казвай новината.
— По дяволите. Не знам дали ще мога да опазя тайната.
Прекъснах разговора и забелязах, че батерията на телефона е спаднала. Излязох от дома толкова бързо, че не взех устройството за презареждане.
— Клейтън — рекох аз, съсредоточавайки се отново след разговорите по телефона, — защо мислиш, че може да им се е случило нещо?
— Заради завещанието. Оставих всичко на Синтия. Това е единственият начин да се реванширам за онова, което направих. Знам, че няма да поправя грешката си, но какво друго мога да сторя?
— А защо искаш да знаеш дали са живи? — попитах аз, въпреки че започвах да се досещам. Парчетата от ребуса постепенно се подреждаха.
— Ако Синтия умре, парите няма да отидат при нея, а ще останат за Инид. Тя ще бъде живата съпруга, единственият законен наследник — промълви той. — Няма начин да позволи на Синтия да ги наследи. Тя ще убие и двете, за да вземе парите.