Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
— Защо не искаше да кажеш на никого, че с Гай сте се запознали във влака? — попита Ан.
— Беше ми все едно. Отначало просто сбърках, като разправих на шега, че сме се запознали в института. После започнаха всички тези разпити и Джерард взе да прави големите изводи. Предполагам, че го премълчах, защото би изглеждало подозрително. Мириам бе убита толкова скоро след това, нали разбираш. Според мен Гай постъпи мъжки, като не въвлече човек, когото случайно бе срещнал, в следствието за смъртта на Мириам. — Изсмя се кратко, сякаш изръкопляска, и се тръшна в едно кресло. — Не че съм подозрителен тип, в никакъв случай.
— Ала това нямаше нищо общо с разпитите, свързани със смъртта на баща ти.
— Разбира се. Джерард обаче не обръща никакво внимание на логиката. Би трябвало да стане изобретател!
Ан се навъси. Не можеше да повярва, че Гай би подкрепил версията на Чарлс само защото казаното би прозвучало подозрително — дори и заради това, че във влака Чарлс му е признал как мрази баща си. Трябваше отново да попита Гай. Трябваше да го попита за доста неща. Да кажем, за враждебността на Чарлс към Мириам, макар че никога не я бе виждал. Ан отиде в кухнята.
Бруно се приближи към предния прозорец с чаша в ръка и се загледа в самолета, който мигаше с червени и зелени светлинки в черния небосвод. Заприлича му на човек, който прави гимнастика, допира рамене с върха на пръстите, после отново разтяга ръце. Как му се искаше Гай да е в този самолет на път към дома. Погледна опушения розов циферблат на новия си ръчен часовник и отново си помисли още преди да види колко часа показват изящните златни цифри, че Гай навярно би харесал такъв часовник заради модерния му дизайн. След още три часа щеше да е прекарал цели двадесет и четири часа заедно с Ан, един цял ден. Беше дошъл направо с колата, без да се обади, и бе останал до толкова късно, че Ан го покани да пренощува. Беше спал в гостната, където го бяха настанили онази вечер на тържеството, и Ан му бе донесла малко горещ бульон преди сън. Ан бе страшно мила с него и той наистина я обичаше! Завъртя се на пета и я видя да идва от кухнята с чиниите за тях двамата.
— Нали знаеш колко те обича Гай — промълви Ан по време на вечерята.
Бруно я погледна, вече бе забравил за какво разговаряха.
— Няма нещо, което не бих направил за него! Чувствам се страхотно свързан с него, все едно ми е брат. Може би защото всичко започна да му се случва, след като се запознахме във влака. — И макар че подхвана весело, дори на смях, истинското му чувство към Гай беше толкова дълбоко, че надделя. Порови се из лулите на Гай, сложени наблизо върху една странична масичка. Сърцето му силно биеше. Пълненият картоф беше прекрасен, ала не смееше да преглътне следващата хапка. Нито пък глътка от червеното вино. Искаше му се да направи така, та да остане и тази нощ. Дали не би могъл да остане и тази нощ, ако не се чувствува добре? Ан не предполагаше, че новата му къща е толкова близо. В събота щяха да отпразнуват завършването й.
— Сигурна ли си, че Гай ще се върне в края на седмицата? — попита той.
— Така каза. — Ан умислено ядеше от зелената салата. — Макар че не знам дали ще му се иска да ходи на гости. Когато работи продължително, по принцип не обича да се отвлича с нищо повече от една морска разходка.
— И аз предпочитам морската разходка. Ако не би имала нещо против да дойда.
— Заповядай. — В този миг се сети, че Чарлс вече се бе разхождал на „Индия“ с Гай, беше се самопоканил, беше ударил планшира. И отведнъж се усети объркана, изиграна — сякаш нещо й бе попречило да се сети досега. Улови се да мисли, че навярно Чарлс би могъл да направи каквото си поиска, какви ли не ужасни неща, да изиграе всеки с тази своя предразполагаща наивност, с тази своя срамежлива усмивка. С изключение на Джерард. Да, той би могъл да организира убийството на баща си. Джерард не би го допуснал, ако не беше възможно. Може би сега тя седеше срещу един убиец. Изпита тръпка на ужас и се изправи, но някак прекалено рязко, сякаш бягаше, за да отнесе чиниите от вечерята. И с какво зловещо, безмилостно задоволство говореше Чарлс за омразата си към Мириам! Ан си помисли, че би изпитал удоволствие, ако я убие. В главата й се прокрадна подозрението, че навярно той я е убил, но мисълта бързо отлетя като духнат от вятъра изсъхнал лист.
— Значи отиде в Санта Фе, след като се запозна с Гай? — обади се, почти заеквайки, от кухнята.
— Аха. — Бруно отново се бе тръшнал в големия зелен фотьойл.
Ан изпусна една мъничка лъжичка върху плочите и тя оглушително изтрака. Странното при Чарлс бе, че сякаш нямаше значение какво му казваш или питаш. Нищо не би могло да го порази. Ала вместо да улесни разговора им, именно това негово качество я смущаваше и отблъскваше.