Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:

Патриша Хайсмит (родена в 1921 г.), „легендарната мизантропка“, е може би най-странното „дете“ в семейството на авторите на криминална литература в САЩ. Защото нейните романи не се вместват в традиционната представа за криминалния жанр. В клаустрофобичния и ирационален свят на творбите й престъпникът е предварително известен, поради което обичайната мотивация на разследването от само себе си отпада. Но Патриша Хайсмит е встрастен, макар и хладнокръвен, спелеолог на черните бездни в съзнанието на индивида и в буржоазното общество тя търси не извършителя на престъплението, а причините, довели до него — обществени и психологически. В скритата динамика на това издирване писателката рисува една картина на повсеместна грозяща опасност — общността в западния свят, привидно спокойна, безгрижна и нормална, с равнодушието, безпричинната омраза и ограничеността си нанася трайни поражения в психиката и съзнанието на обикновени хора, които водят до престъпност.
1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 315
Перейти на страницу:

Ами ако никога не откриеха общата им тайна с Бруно? Все още от време на време ужасът от извършеното бе примесен с пълно униние, защото му се струваше, че тайната им като по чудо ще остане неразгадана. Навярно затова не се страхуваше от Джерард и от полицията, понеже продължаваше да вярва в неприкосновеността й. Щом никой досега не се бе сетил, въпреки цялата им небрежност, въпреки всички намеци на Бруно, вероятно имаше нещо, което я правеше непробиваема?

Ан беше заспала. Той се загледа в гладката извивка на челото й със сребристи отблясъци от горящия огън. След това се приведе и я целуна съвсем нежно, за да не би да я събуди. Болката, която го глождеше, избликна в думите: „Прощавам ти.“ Искаше да ги чуе от Ан, само от нея.

В съзнанието му везните бяха безнадеждно наклонени към вината му, тя вече не можеше да бъде измерена; въпреки това върху другото блюдо на везните Гай все така трупаше доводите в своя защита — те пък безнадеждно леки. Бе извършил престъплението като акт на самозащита. Ала не можеше да убеди напълно дори себе си. Вярваше ли, че злото е неразделна част от същността му, трябваше да повярва и в естествения подтик да я прояви. Затова често се чудеше дали не бе изпитал някаква наслада от престъплението, някакво първично удоволствие — как иначе освен с първичната наслада да убиваш би могъл да обясни факта, че човечеството открай време допускаше да има войни и всеки път, когато избухваха, бе обземано от неизчерпаем ентусиазъм. И тъй като толкова често се чудеше, накрая реши, че наистина е изпитал наслада.

43

Областният прокурор Фил Хауланд, кльощав, безукорно облечен, с остър профил за разлика от пухкавия Джерард, се усмихна търпеливо през цигарения дим.

— Защо не оставиш момчето на мира? Съгласен съм с теб, отначало имаше известни основания за подозрение. Разпитахме и приятелите му. Е, нищо няма, Джерард. А не можеш да арестуваш човек заради характера му.

Джерард прекръстоса крака и си разреши една благосклонна усмивка. Настанал бе неговият час. Насладата му беше още по-голяма поради това, че сега седеше тук и се усмихваше така, както при предишни, не толкова важни разговори.

С връхчетата на пръстите си Хауланд избута към ръба на бюрото изписан на машина лист.

— Още дванайсет имена, ако те интересуват. Приятелите на покойния мистър Самюъл — застрахователните компании ни ги предоставиха — спокойно и отегчено каза той и Джерард усети, че се преструваше на особено отегчен, понеже като областен прокурор имаше стотици хора на разположение и можеше да разпъва много по-фини мрежи с много по-голям размах.

— Можеш да ги скъсаш — заяви Джерард.

Хауланд прикри изненадата си с усмивка, ала не можа да прикрие внезапното любопитство в тъмните си широко отворени очи.

— Предполагам, че убиецът е в ръцете ти. Чарлс Бруно, разбира се.

— Разбира се — захихика Джерард. — Само дето е в ръцете ми заради друго убийство.

— Само заради едно? Винаги си твърдял, че е способен на четири-пет.

— Никога не съм го твърдял — спокойно отрече Джерард. Разгъваше върху коленете си листове, сгънати на три като писма.

— И кого е убил?

— Любопитствуваш? Не знаещ ли? — Джерард се усмихна, с пура между зъбите. Придърпа стол с права облегалка до себе си и започна да трупа документи върху него. Никога не използуваше бюрото на Хауланд независимо от броя на документите — Хауланд вече го знаеше и не си правеше труда да му го предлага. Джерард знаеше, че Хауланд изпитва лична и професионална неприязън към него. Обвиняваше го, че не сътрудничи на полицията. На него полицията никога не му бе оказвала ни най-малко съдействие, ала независимо от спънките, които му създаваха, през изминалите десет години Джерард бе разкрил внушителен брой престъпления, с които полицията доникъде не бе стигнала.

Хауланд се изправи и бавно раздвижи дългите си слаби крака към Джерард, после се поколеба и се облегна на бюрото си.

1 ... 92 93 94 95 96 97 98 99 100 ... 315
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)