Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
— Кажи ми, Гай — тихо промълви Ан — вече не го молеше, гласът й просто отмерваше времето като камбана. — Кажи ми, защо не ми казваш?
— Ще ти кажа — отвърна той, без да отмести поглед от прозореца, ала вече се чуваше да го изрича, вярваше си. Изпълни го такава лекота, та бе убеден, че Ан непременно я вижда в обърнатата към нея половина на лицето му, в цялото му същество, и първата му мисъл беше да я сподели с нея, макар че за момент не бе в състояние да отмести погледа си от слънчевата светлина на перваза. Лекота, каза си той, отпадат мракът и теглото; безтегловност. Щеше да признае на Ан.
— Гай, ела тук. — Тя разтвори ръце за прегръдка и той приседна до нея, обгърна я и здраво я притисна към себе си. — Ще си имаме бебе — промълви тя. — Нека бъдем щастливи. Ще бъдеш ли щастлив, Гай?
Погледна я, внезапно му се прииска да се засмее от щастие, от изненада, от стеснителността й.
— Дете! — прошепна той.
— Какво ще правим през дните, докато си тук?
— Кога, Ан?
— Ами… не след дълго. През май, така смятам. Какво ще правим утре?
— Непременно ще излезем с лодката. Ако не е много бурно. — И глупавото, заговорническо шепнене в гласа му го накара да се разсмее високо.
— О, Гай!
— Плачеш ли?
— Толкова приятно е да те чуя как се смееш!
45
В събота сутринта Бруно се обади да поздрави Гай по повод назначението му в Канада и да попита дали двамата с Ан ще дойдат на тържеството у дома му вечерта. Увещаваше го да празнуват с безразсъдния си, приповдигнат тон.
— Никой не ме подслушва, Гай. Джерард си е заминал за Айова. Хайде, искам да видиш новата ми къща. — И след миг: — Дай ми да говоря с Ан.
— Точно в момента Ан не е тук.
Гай знаеше, че разследването е приключило. Бяха му го съобщили от полицията, бе му го казал и Джерард, и му бяха благодарили.
Върна се във всекидневната, където двамата с Боб Трийчър привършваха късната си закуска. Боб беше долетял в Ню Йорк един ден преди него и Гай го беше поканил да прекарат заедно края на седмицата. Разговаряха за Албърта, за хората, с които работеха заедно, за терена, за риболов — за каквото им дойдеше наум. Гай се разсмя на един виц, който Боб разказа на канадско-френски диалект. Ноемврийската сутрин беше свежа и слънчева и когато Ан се върнеше от пазар, щяха да отидат с колата до Лонг Айланд и оттам да направят една разходка по море. В присъствието на Боб Гай се чувствуваше по момчешки, празнично настроен. Боб символизираше Канада и работата там — дейност, с която бе навлязъл в друга, по-обширна своя територия, където Бруно не можеше да го последва. А тайната за очакваната рожба го изпълваше с чувство за безпристрастно великодушие, за чудотворно преимущество.
Ан тъкмо влизаше, когато телефонът отново иззвъня. Гай стана, но Ан вдигна слушалката. Мина му смътната мисъл, че Бруно винаги улучваше момента кога да се обади. Гай поразен се вслуша и разговора, който се насочи към следобедната разходка.
— Е, добре, ела тогава — каза Ан. — Ами ако трябва да носиш нещо, бира никак не би било зле.
Гай забеляза, че Боб скептично го наблюдава.
— Какво става? — попита Боб.
— Нищо. — Гай отново седна.
— Чарлс беше. Няма да ти е много неприятно, ако дойде, нали, Гай? — Ан пъргаво прекоси стаята с торбата с продукти. — В четвъртък спомена, че би желал да дойде с нас и аз фактически го поканих.
— Нямам нищо против — отвърна Гай, продължавайки да я гледа. Тази сутрин Ан беше във весело, приповдигнато настроение и човек трудно би могъл да си представи, че можеше да откаже каквото и да е някому, ала Гай знаеше, че в поканата й към Бруно имаше нещо повече. Искаше да ги види още веднъж заедно. Не можеше да почака, дори и днес. Усети прилив на гняв и бързешком си каза: тя не проумява, не може да проумее и във всеки случай вината за цялата безнадеждна бъркотия е само твоя. Затова сподави гнева си, дори си наложи да не мисли за ненавистта, с която Бруно щеше да го изпълва цял следобед. Реши, че до края на деня ще трябва все така да се владее.