Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
— Събраното тук хвърля ли някаква светлина върху нашия случай?
— Бедата на полицията е, че мисли в една посока — обяви Джерард. — И при този случай, както при много други, е необходимо мислене в две посоки. Просто не би могъл да бъде разнищен без мислене в две посоки.
— Кого и кога? — въздъхна Хауланд.
— Да си чувал за Гай Хейнс?
— Разбира се. Миналата седмица го разпитвахме.
— Жена му. На единайсети юни миналата година в Меткалф, Тексас. Удушена беше, помниш ли? Полицията не разкри нищо.
— Чарлс Бруно? — Хауланд се навъси.
— Знаеше ли, че Чарлс Бруно и Гай Хейнс са пътували в един и същ влак в южна посока на първи юни? Десет дни преди убийството на съпругата на Хейнс. Е, какъв извод правиш от това?
— Искаш да кажеш, че са се познавали преди юни миналата година?
— Не, искам да кажа, че са се запознали във влака. Можеш ли да навържеш останалото? Давам ти липсващата брънка.
Областният прокурор се усмихна едва-едва.
— Твърдиш, че Чарлс Бруно е убил съпругата на Гай Хейнс?
— Зная го с положителност — Джерард вдигна поглед от документите си — беше приключил. Следващият въпрос е, какви доказателства имам? Ето ги. Всичко, от което се нуждаеш. — Посочи към наредените един над друг като карти на пасианс документи. — Чети ги от долу на горе.
Докато Хауланд четеше, Джерард си наля вода от съда в ъгъла и припали нова пура от тази, която пушеше. Последното свидетелско показание от таксиметровия шофьор, който бе возил Чарлс в Меткалф, беше пристигнало сутринта. Още не беше пийнал по този повод, но щом излезеше оттук, щеше да изпие три-четири чашки в барчето на влака за Айова.
Документите съдържаха подписани свидетелски показания от персонала в хотел „Ла Фонда“, от някой си Едуард Уилсън, който видял Чарлс да се качва на влак в източна посока от гарата в Санта Фе в деня, когато бе убита Мириам Хейнс, от местния таксиметров шофьор, който закарал Чарлс в увеселителния парк при езерото Меткалф, от бармана на крайпътната кръчма, където Чарлс бе поискал алкохол, както и сметки за междуградски телефонни разговори с Меткалф.
— Няма съмнение обаче, че тези неща вече са ви известни — отбеляза Джерард.
— Да, повечето — спокойно отвърна Хауланд, като продължи да чете.
— Знаехте и това, че същия ден е предприел двайсет и четири часово пътешествие до Меткалф, нали? — попита Джерард, ала беше в твърде приповдигнато настроение, за да бъде саркастичен. — Наистина доста се потрудих, докато открия шофьора. Трябваше да вървя по следите му чак до Сиатъл, ала щом го открихме, изобщо не стана нужда да го раздрусваме, за да си припомни. Хората не забравят такъв младеж като Чарлс Бруно.
— Значи твърдиш, че Чарлс Бруно толкова си пада по убийствата — развеселено вметна Хауланд, — че убива жената на човека, с когото се е запознал във влака само седмица преди това? Която дори не е виждал? Или я е виждал?
— Разбира се, че не. Моят Чарлс е имал план. — „Моят“ му се изплъзна неволно, ала това не го интересуваше. — Не можеш ли да го проумееш? Ясно е като бял ден! И това е само половината.
— Седни, Джерард, ще си докараш сърдечна криза.
— Не можеш да го проумееш. Понеже не познаваше и не познаваш характера на Чарлс. Не те заинтересува фактът, че посвещава повечето от времето си да съставя планове за какви ли не идеални престъпления.
— Добре, каква е другата част на теорията ти?
— Че Гай Хейнс е убил Самюъл Бруно.
— Оо! — изпъшка Хауланд.
Джерард му върна усмивката, с която Хауланд му се бе надсмял първия път, когато Джерард бе допуснал грешка по едно отдавнашно дело.
— Още не съм приключил изцяло с разследванията за Гай Хейнс — отбеляза той с пресметнато простодушие, издухвайки дима от пурата си. — Искам да не прибързвам и тъкмо затова съм дошъл да те убедя да не прибързваме. Все си мислех, че с насъбрания материал против него моментално ще решите да заловите Чарлс.
Хауланд поглади черните си мустаци.
— Трябваше да се пенсионираш преди петнайсетина години — това, което разправи току-що, потвърждава мнението ми.
— Само че през тези петнайсет години разкрих някое и друго престъпление.
— Но човек като Гай Хейнс? — Хауланд отново се засмя.
— Срещу приятелчето Чарлс? Имай предвид, че не твърдя Гай Хейнс да го е извършил по собствена воля. Бил е принуден да го извърши като отплата за услугата на Чарлс, който го е отървал от жена му, без той да желае тази услуга. Чарлс мрази жените — отбеляза между другото Джерард. — Ето какъв е бил планът на Чарлс: размяна. Никакви улики, нали разбираш. Никакви подбуди. О, сякаш го чувам с ушите си! Ала дори Чарлс има човешки слабости. Проявил е прекомерен интерес към Гай Хейнс и не го е оставил на мира след това. А Гай Хейнс е изпитвал прекомерен страх и не е предприел нищо. Да… — Джерард тръсна глава, за да подчертае казаното, и бузите му се раздрусаха… — Хейнс е бил заставен. Навярно никой никога няма да узнае колко ужасно е било това.