Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
— Ходил ли си някога в Меткалф? — чу собствения си глас иззад преградата.
— Не — отвърна Бруно. — Не, но отдавна ми се иска. А ти?
Бруно сърбаше кафето си до камината. Ан седеше върху канапето с леко отметната глава и извивката на шията й над набраната якичка на роклята бе най-светлото петно във фигурата й. „Ан е сякаш светлина за мен“, така бе казал веднъж Гай. Ако можеше да удуши и Ан, тогава двамата с Гай щяха наистина да са заедно. Бруно се начумери при тази мисъл, после се засмя и размърда крака.
— Какво смешно има?
— Просто се сетих. — Той се усмихна. — Сетих се какво разправя Гай за двойствеността на нещата. Нали разбираш — положителното и отрицателното, едно до друго. Всеки довод има контрадовод. — Внезапно забеляза, че диша трудно.
— Искаш да кажеш, че всяко нещо има две страни?
— О, не, това е прекалено опростено! — Понякога жените наистина бяха толкова грубовати! — Хора, чувства, всичко! Двойно! Двама души в един човек. Някъде по света има някой, който е твоята абсолютна противоположност, като невидима част от теб, и дебне из засада. — Възбуждаше се, повтаряйки думите на Гай, макар да си спомни, че не ги бе харесал, когато ги чу, защото Гай бе заявил, че тези двама души са и смъртни врагове, и бе имал предвид себе си и него. Ан бавно повдигна глава от облегалката на дивана. Сякаш говореше Гай, при все че той никога не й бе доверявал такова нещо. Спомни си анонимното писмо от миналата пролет. Сигурно Чарлс го бе писал. Когато говореше за засада, Гай сигурно бе имал предвид Чарлс. Никой освен Чарлс не предизвикваше такива бурни реакции у Гай. Та нали у Чарлс се редуваха омраза с преданост.
— Не е нито само добро, нито само зло, макар това да се изявява най-добре в действие — оживено продължи Бруно. — Между другото да не забравя да разкажа на Гай как дадох хилядата долара на един просяк. Открай време бях решил да дам хилядарка на някой просяк, когато разполагам със собствени пари. Е, дадох му, ама мислиш ли, че ми беше благодарен? Трябваше двайсет минути да му доказвам, че парите са истински! Трябваше да разваля една стотачка в банката, та да се увери! След това се държа така, сякаш не съм с всичкия си! — Бруно сведе поглед и поклати глава. Беше се надявал, че това ще се превърне в паметно събитие, ала следващия път, когато го бе зърнал — проклетникът просеше на ъгъла на същата улица както винаги, — оня го бе изгледал с нескрито възмущение, понеже не му бе донесъл още една хилядарка! — Та какво ти разправях…
— За доброто и злото — припомни му Ан. Мразеше го. Вече й бе ясно какво изпитваше към него Гай. Ала все още не бе наясно защо Гай го търпеше.
— Ааа. Та значи тези неща се изявяват в действия. Ала да вземем убийците. Гай твърди, че няма да станат по-добри от наказанието на закона. Всеки човек носи закона у себе си и достатъчно се самонаказва. Всъщност за него всеки човек означава безкрайно много. — Засмя се. Така се беше натряскал, че вече едва можеше да различи лицето й, ала искаше да й разкаже всичко, за което бяха приказвали с Гай, чак до последната им малка тайна, която не можеше да сподели с нея.
— Онези, които нямат съвест, не се самонаказват, нали? — попита тя.
Бруно погледна към тавана.
— Вярно е. Някои хора са толкова тъпи, че за съвест не може да става въпрос, други са прекалено зли. Тъпите обикновено ги залавят. Да вземем обаче двамата убийци на жената на Гай и на баща ми. — Бруно се насили да си придаде сериозен вид. — И двамата сигурно са били доста блестящи умове, не мислиш ли?
— Значи имат съвест и не заслужават да бъдат заловени?
— А, не твърдя такова нещо. Разбира се, че не е така! Ала недей да смяташ, че не страдат мъничко. По свой начин! — Отново се засмя, понеже така се беше натряскал, че не бе съвсем наясно какво цели. — Не са били просто смахнати, както твърдяха за убиеца на жената на Гай. Личи си колко малко отбират от криминология органите на властта. За такова престъпление е била необходима подготовка. — Неочаквано се сети, че изобщо не беше планирал това престъпление, ала определено бе подготвил убийството на баща си, което съвсем точно изясняваше гледната му точка. — Какво има?
Ан допря изстиналите си пръсти до челото.
— Нищо.
Бруно й наля уиски със сода на барчето, което Гай бе вградил встрани на камината. Бруно желаеше точно такъв бар за собствената си къща.
— Къде си беше изподрал лицето Гай през март миналата година?
— Лицето ли? — Бруно се извърна към нея. Гай му беше казал, че не е забелязала драскотините.