Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
— Хммм! — Усмивката на Хауланд моментално се изпари, докато слушаше сериозният Джерард. Казаното бе съвсем малко вероятно, ала вероятност все пак имаше.
— Освен ако той не ни го каже — добави Джерард.
— И как предлагаш да го накараме?
— А, има време, може да си признае. Натискът го съсипва. Другото е да го изправим пред фактите. Които моите хора събират. Да те предупредя, Хауланд… — Джерард втикна пръста си в документите върху стола. — Когато тръгнете с твоята… твоята армия от добичета да проверявате тези показания, недейте да разпитвате майката на Гай Хейнс. Не искам Хейнс да предусети нещо.
— Аа. Значи с него ще си играем на криеница. — Хауланд се усмихна. Извърна се да се обади по телефона за нещо маловажно и Джерард зачака, ядосан, че трябваше да предаде събрания материал на Хауланд, че трябваше да се откаже от зрелището Чарлс — Гай Хейнс. — Та значи… — Хауланд изпусна една дълга въздишка — какво искаш да направя, да обработя момченцето ти с тези данни? Мислиш, че няма да издържи и ще ни разкрие блестящия си план с Гай Хейнс, прочутия архитект?
— Не, не искам да го обработвате. Обичам да се работи чисто. Имам нужда от още няколко дни или може би седмици, за да приключа с разследванията за Хейнс, а после ще се заема и с двамата. Предавам ти материалите за Чарлс, понеже отсега нататък лично не участвувам в делото — поне те трябва да си мислят така. Отивам да си почина в Айова — наистина отивам — и ще го съобщя на Чарлс. — На лицето му цъфна широка усмивка.
— Ще бъде трудно да удържа момчетата — със съжаление промълви Хауланд, — особено като се има предвид колко време ще ти бъде необходимо, докато събереш доказателства срещу Гай Хейнс.
— Между другото… — Джерард взе шапката си и я размаха пред Хауланд. — Ти не би могъл да накараш Чарлс да си признае с целия насъбран материал, ала аз бих могъл да накарам Гай Хейнс веднага да си признае, и то с това, с което разполагам.
— Аа, искаш да кажеш, че ние не бихме могли да накараме Гай Хейнс да си признае?
Джерард го погледна с явно презрение.
— Та теб не те интересува дали той ще си признае, нали? Нали не смяташ, че е виновен.
— Иди си почини, Джерард!
Джерард методично събра документите си и се залови да ги пъха по джобовете.
— Мислех, че ще ни ги оставиш.
— Е, щом смяташ, че ще са ти необходими. — Джерард любезно му ги подаде и се извърна към вратата.
— Би ли ми казал какво според теб би накарало Гай Хейнс да си признае?
Джерард презрително подсмъркна.
— Мъчи го чувство за вина — отвърна той и излезе от стаята.
44
— Да ти призная, никъде другаде — промълви Бруно и сълзи напълниха очите му, та трябваше да сведе поглед към дългата плоча пред камината, на която бе стъпил, — тази вечер не бих искал да съм никъде другаде, Ан. — И наперено опря лакът върху високата камина.
— Много мило го каза — усмихна се Ан и постави чинията с разтопено сирене и препечени филийки с аншоа върху плота за рязане. — Хапни си една, докато са топли.
Бруно взе една, макар да знаеше, че няма да може да я преглътне. Масата изглеждаше великолепно, с прибори за двама, със сива ленена покривка и големи сиви чинии. Джерард бе отишъл на почивка. Бяха го надхитрили — те двамата с Гай, и сега най-сетне можеше да си отдъхне! Мина му през ума, че може би щеше да се опита да целуне Ан, ако тя не принадлежеше на Гай. Изпъна се и оправи ръкавелите си. Гордееше се, че се държи като безукорен джентълмен с Ан.
— Значи Гай смята, че там ще му хареса? — попита той.
Гай бе в Канада, работеше по големия язовир край Албърта.
— Радвам се, че всичките тези глупави разпити свършиха, така че няма за какво да се тревожи, докато строи язовира. Можеш да си представиш как се чувствувам. Като на празник! — Той се засмя главно заради недоизказаната истина.
Ан впери поглед във високата неспокойна фигура до камината и се замисли дали и Гай, независимо от омразата си, изпитваше такова привличане. Във всеки случай тя още не можеше да реши дали Чарлс Бруно би бил способен да организира убийството на баща си, а бе прекарала целия ден с него, за да го прецени. От някои въпроси той се измъкваше с шеги, старателно и сериозно премисляше как ще отговори на други. Мразеше Мириам, сякаш я бе познавал. Ан доста се учуди, като разбра колко много му бе разказвал Гай за нея.