Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
Очите й го шибнаха като камшик. Погледът й беше предизвикателен, защото беше ясно, че цял живот бе изпитвала угризения. Също като Сидни Блекпул.
— Преди колко години беше това? Дванадесет? Тогава работех в Южното районно управление, но не знаех, че Хари се е развел. Предполагам, че не се е заяждал като повечето ченгета. Както направих аз, когато се развеждах.
— Хари не беше такъв човек. Ще ми налееш ли още едно? Малко.
Той прие това като покана да се премести на канапето до нея. „Малкото“ се оказа тройна доза, защото едва когато Сидни напълни чашата й, Патриша каза:
— Достатъчно.
Тя отново не уцели пепелника и Сидни стъпи върху него, докато й подаваше питието.
— Някой ден ще се подпаля и ще изгоря, ако не умра от рак на белите дробове — каза тя. Имаше такъв вид, сякаш не й пукаше от какво ще умре.
— Не виждаш ли вече Хари? — попита Сидни и се изненада, когато видя, че чашата му е празна. Приближи се до барчето и си сипа още, за да успокои треперещите си ръце.
— Вече не. И никога без Хърт. Не и откакто напуснах къщата ни в Чула Виста. Оставих на Хари бележка с всички онези банални извинения, които не означават нищо. Отначало му разреших да вземе Дани, защото Хърбърт беше твърде възрастен, за да съжителства с момче в пубертета. Но виждах Дани на всички празници и по един месец всяко лято. Веднъж го заведох в Европа. Дори… — Тя млъкна, въздъхна, отпи голяма глътка водка и продължи: — Не съм виждала Хари, откакто погребахме нашия син.
Сидни бе приковал поглед в уискито си, докато Патриша говореше. Имаше метод за разпит на пияници. Ако пияницата говореше без задръжки, той никога не го прекъсваше. Дори само един поглед можеше да предизвика промяна в настроението и да прекъсне словесния поток.
— Мислех да го посетя — предпазливо започна Сидни. — Нали ми каза, че е в дом за инвалиди. Къде…
— Казва се „Пустинна звезда“. Край Индио. Исках да го преместят в по-хубава болница. Съпругът ми, естествено, се разстрои от това и аз се отказах. Но им изпращам пари, за да се грижат добре за Хари. Хърбърт не знае.
— Разбирам. Е, може би мястото не е толкова лошо.
— Лошо е. Днес бях там.
— Така ли? Мислех, че не си виждала Хари от години.
— Не съм го виждала, но следя какво става с него, като се обаждам на стария му приятел. Може би го познаваш. Кой Брикман. Работеше с Хари в полицията в Сан Диего. Познаваш ли Кой?
— Кой? — повтори Сидни. — И той ли е тук? Да ме вземат дяволите! Загубих връзка с него преди пет-шест години.
Той вдигна глава и видя, че Патриша бе избърсала няколко сълзи. Но не бе размазала грима си. Онези фантастични мигли бяха естествени. Ириси с цвета на конфитюр от кайсии и мигли, на които можеш да окачиш коледна украса.
— Хари намери работа на Кой в участъка в Минерал Спрингс. Сега, когато Хари е… в това състояние, Кой сякаш бе изпратен от Бога. Не знам какво бих правила без него.
— Защо ходи днес в дома за инвалиди?
— Кой ми се обади да се срещнем там, за да ми каже какви са прогнозите за Хари. Никак не са добри.
— Кой Брикман винаги е бил странен — подхвърли Сидни, приковавайки поглед в уискито си. — Можеше да ти го каже по телефона.
— Искаше нещо. Помоли ме да му занеса една касета, която Хари ми изпрати.
— Касета? — Сидни отмести очи от уискито.
— С песни на Хари. Може би си го чувал да пее на Коледните тържества. Понякога ми ставаше толкова неудобно, че се разплаквах. — Тя изкриви устни в усмивка, но в очите й отново бликнаха сълзи. — Хари ми изпрати касетата преди две години. После ми писа и се извини надълго и нашироко. Бил пиян, когато ми я изпратил и се надявал, че не съм се обидила. Нито съпругът ми.
— Триш, ти разпали любопитството ми! За какво пееше Хари на касетата?
— О, боже! Стари песни, които много обичаше. Беше изсвирил и изпял осем или десет от любимите си.
Сега Сидни почувства напрежение. Патриша беше по-пияна, отколкото той предполагаше. Сълзите й можеше да рукнат всеки момент. Можеше да изпусне всичко, ако тя се разридаеше.
— Хари още пее, така ли? Спомням си, че свиреше на някакъв инструмент. Чакай да си помисля…
— Свиреше на китара, когато… бяхме млади. Или по-скоро знаеше няколко акорда. На онази касета свири на хавайска китара.
— Защо ли Кой Брикман е искал касетата?