Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— Мисля си го.
— Кажи ми защо ще се срещаме с него там?
— Той настоя. Никой нямало да ни види.
— Кажи ми, че си спокоен. И не се притесняваш, че Кой Брикман или някой друг може да ни пръсне черепите.
Как да каже на Ото? Наистина вече не се страхуваше. Дължеше се на Томи. Но как можеше да обясни такова нещо на Ото? Сидни Блекпул не отговори.
— По дяволите! — изруга Ото и мълча през остатъка от пътя до Минерал Спрингс.
Пако не беше там. Паркираха под финиковите палми, там където паркът свършваше в подножието на планините. Мястото бе защитено отчасти от вятъра. Нощният вятър бе задухал по-рано, но още не виеше, а само шепнеше. Шепнещият вятър някак беше по-зловещ от виещия. Из каньона се носеха прашни вихрушки. Трънаци се подмятаха насам-натам и се въртяха, а след внезапен повей сменяха посоката или се разпръскваха сред завихрилия се пясък, когато въздушните течения се сблъскваха. Колкото по-дълго чакаха Пако, толкова по-дълги ставаха сенките и толкова по-натрапчива мисълта, че чакат евентуални ченгета убийци. И че са невъоръжени.
— Можеше да се отбием в някой оръжеен магазин и да си купим пистолети — каза Ото. — Или да вземем назаем от полицията в Палм Спрингс. Тук е все едно да се гмурнеш в австралийския океан с хамбургери в джоба.
— Не давай воля на въображението си. Пако не е убиец.
— Но някое от добрите му момчета може да е. Кой Брикман може да реши да мигне за пръв път тази година. За да се прицели и да ни пречука.
— Възможно е. Но трябва да имаме доверие на Пако. Трябва все пак да вярваме на някого.
— Защо? Никога не си го правил.
— Това е единственият ни шанс да разкрием този проклет случай.
— Толкова много ли искаш онази длъжност, Сидни? Работата при Уотсън?
— Искам я повече от всичко друго на света.
— Повече от живота ти, както може да се окаже.
Той закъсня цели тридесет минути. Сенките съвсем се бяха уголемили. По планината пробягна последен лъч светлина и после настана мрак. Трябваше да използва фаровете, когато подкара из парка. Сидни Блекпул примига няколко пъти със светлините на тойотата. Пако Педроса бе дошъл с патрулната кола. Спря до тях и им махна с ръка да се качат.
Сидни седна отпред до Пако. Ото застана до колата, гледайки ловджийската пушка вътре. Не виждаше дали Педроса има пистолет под хавайската риза.
— След като искахте разговорът да е поверителен, доволни ли сте? — попита Пако. Този път очите му не блестяха, нито в гласа му се долавяше палава нотка.
— Свършихме много работа по случая „Уотсън“ — каза Сидни.
Ото огледа хребета, търсейки отблясък на дуло от оръжие, но не видя нищо.
— Градът е малък — рече Педроса. — Знам, че сте били в „11-99“, горе в Самотния Каньон и при Джим Треперещия. Дори чух, че онзи ден сте побъбрили с Джоунс Голата пушка.
— Той ли ти каза?
— Не, не съм го питал. Мисля, че ако трябваше да знам, щеше да ми каже. Аз вярвам на хората си. Безпрекословно.
Това адски изнерви Ото. Пако съвсем не говореше като безгрижно ченге от малък град.
— А ние не знаем на кого да вярваме — каза Сидни. — Съжалявам, ако сме превишили пълномощията си.
— Направихте го. Ако бях на ваше място, щях да дойда при вас и да разкажа каквото знам.
— Но в случая може да е замесен един от твоите хора. Дори двама.
— Още по-основателна причина да дойдете и да ми кажете. Мисля, че ми дължите тази проява на учтивост. Но това е друга история. Хайде сега да чуя всичко, ако сте готови да ми го кажете.
— Мога да отнема няколко часа от времето ти, шефе — рече Сидни. — Но най-важното е, че проследихме историята на уникална хавайска китара, намерена в Самотния Каньон. Стигнахме до Кой Брикман и Хари Брайт. Брикман я е купил, вероятно като подарък за Хари Брайт, който записал на касета песни в свое изпълнение.
— Видях онази китара — каза Педроса. — Бърнис Съгс я използва, за да цапардоса стареца си по кратуната. Този инструмент наистина се разнася насам-натам.
— Кой Брикман не знае за това, нали? — намеси се Ото.
— Той не беше в управлението онзи ден. Не съм споменавал пред него.
— Е, това поне ме успокоява — каза Сидни. — Тогава Брикман не знае, че сме близо.
— До какво?
— Да докажем, че Кой Брикман и Хари Брайт имат нещо общо с убийството на Джак Уотсън.
— И можете ли да ми кажете защо, по дяволите, са искали да го убият?