Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— Трябваше да се свържа с полицията веднага щом чух, че Джак е бил убит. Да не би да е престъпление, че не съм в течение. Не знаех нищо за смъртта му. Бях по-потресен от всички останали.
— Къде се запознахте? — попита Ото.
— В една дискотека.
— За хомосексуалисти?
— Не, обикновена. Не съм хомосексуалист.
— Разбира се, че не си.
— Е, не съвсем. Миналата година ми трябваха пари. Направих каквото е необходимо, за да си ги набавя. Но не съм хомосексуалист.
— Добре. И така, запознал си се с Джак. Как стана това?
— Ами разговаряхме в бара. Кои момичета изглеждат добре и за други такива неща. Той беше на моите години. Приятно момче. Колежанин. Закара ме вкъщи. Сприятелихме се.
— Дрогирахте ли се заедно? — попита Ото.
— Той не употребяваше наркотици. Може би пушеше по малко марихуана.
— А амфетамини? — попита Сидни.
— Не и Джак! Признавам, аз употребявах амфетамини. Смърках ги. Не се боцках.
— Откъде ги взимаше?
— Познавах един рокер от Минерал Спрингс. Викат му Голямата стъпка. Отивах при него, когато се нуждаех от амфетамин.
— Колко време бяхте приятели с Джак?
— Около шест месеца. Докато умря. Бях потресен, не лъжа.
— Често ли се виждахте?
— Два-три уикенда в месеца.
— Всеки път, когато той дойдеше в Палм Спрингс?
— Предполагам.
— Спал ли си у тях?
— Не.
— А той спал ли е при теб?
— Не и през цялата нощ. Не.
— Господи, заболя ме главата — възкликна Ото. — Ще повърна върху хубавото ти яке. Освен това ще те арестувам за убийство и ще оставя ченгетата от Палм Спрингс да разнищват случая. Не се будалкай с нас! Ти и Джак бяхте любовници, нали?
— Не. Аз не съм хомосексуалист.
— Все пак… сте имали някакви преживявания заедно — каза Сидни.
— Предполагам — отвърна момчето.
— Той говореше ли за годеницата си?
— Не искаше да се жени. Семейството му настояваше. Казаха ми, че баща му бил много властен човек.
— Джак харесваше ли те? — попита Ото.
Младежът се поколеба за секунда. Престана да гледа ръцете си, обърна се към Сидни и каза:
— Много повече, отколкото аз го харесвах. Човече, тогава водех бурен живот. Джак беше сериозно момче. Имаше толкова много проблеми с баща си и с плановете за сватбата, че… Разбирах, че аз и Джак няма да стигнем доникъде. Само щях да си навлека неприятности и не исках да имам вземане-даване с баща му. Но той… Джак много ме харесваше. Винаги ми се обаждаше от колежа. — Тери сподави вълнението си и добави: — И аз го харесвах. Джак беше добър приятел. Никога не бих му сторил зло.
— Разкажи ни за нощта, когато Джак беше убит — каза Сидни.
— За нощта, в която беше убит?
— Синко, имам чувството, че съм по-опасен от арабин с камион, пълен с динамит — прошепна Ото в ухото му. — Търпението ми се изчерпа. Ти си бил в поршето му в онази нощ!
— Знаете за това? — учуди се младежът и този път наистина не издържа. — Затова напуснах Палм Спрингс! Уплаших се, че може да стане нещо такова. Да, бях в колата му, но той не беше с мен. Не знам какво му се е случило в онзи каньон.
— Защо взе колата на Джак?
— Излъгах го. Каза ми, че в онази нощ икономът му ще отсъства от града. Искаше да прекарам нощта с него.
— Продължавай, Тери — подкани го Сидни.
— Отидох в къщата и му казах, че трябва да взема сестра си от летището. Излъгах го, че неочаквано пристига в града и се налага да взема колата му. Казах, че ще я закарам в хотела, ще се върна и ще спим… ще прекараме нощта в къщата му. И той ми даде ключовете за поршето. Щеше да ме чака. И повече не го видях.
— Какво направи после? — попита Ото.
— Ами…
— Продължавай, Тери — спокойно каза Сидни.
— Исках да се изфукам с колата пред един човек.
— Кой?
— Един човек, когото познавах. Беше в града за два дни. Морски пехотинец, с когото се запознах в… педерастки бар. Харесвах го повече от всички останали. Той беше най-добрият ми приятел. А сега си спомням само името му. Кен. Това прави хероинът с теб, като се друсаш толкова много, колкото аз тогава.
— И какво правихте ти и Кен?
— Отидохме да купим амфетамини. Обадих се на Голямата стъпка, но никой не отговори. Затова отидохме в къщата му в Самотния Каньон. Пристигнахме там, точно когато той се връщаше отнякъде. Нямал амфетамини, но да сме седнели в колата да почакаме. Ала скоро дойде онзи, другият рокер. Огромният, чернокожият. Имаше пушка! Каза, че ако не се разкараме, ще ни убие и ще нахрани кучетата си с нас. И ние бързо се ометохме.