Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— Вероятно час и половина.
— И какво правихте после с морския пехотинец?
— Поседяхме на паркинга. Решихме да си купим амфетамини. Обадих се на Голямата стъпка, но никой не отговори и…
— Колко време продължи това?
— Петнадесетина минути.
— И сетне?
— Сетне отидохме в Минерал Спрингс.
— Пристигнали сте в Минерал Спрингс около полунощ или дори по-късно, така ли?
— Предполагам.
— И не видя ли горящ ролс-ройс някъде вляво от каньона, докато се качвахте по хълма?
— Шегувате ли се?
— Добре. Тогава по някое време, след като си потеглил от каньона, Джак Уотсън е бил там да те търси.
— Може би.
— Качи се в колата, Тери. Ще те закарам у вас.
— Искам да отида в участъка и да дам показания…
— Утре ще им ги предам — прекъсна го Сидни. — Голямата стъпка не е застрелял никого. Той има много добро алиби, подкрепено и от свидетел.
— Кой е свидетелят?
— Онзи, едрият, чернокожият рокер.
— Вероятно са го направили двамата?
— Чернокожият е съобщил за теб в полицията няколко дни, след като е била намерена колата. Двамата се обвинявате взаимно. А сега, качвай се в колата да те закарам у вас.
Младежът пристъпи унило към тойотата, качи се и тръшна вратата.
— Аз искам наградата, ако рокерите имат нещо общо с тази история — заяви той. — Искам да започна нов живот!
— Всички го искаме — рече Сидни и включи двигателя.
Оставиха Тери Кинсейл и отидоха право в хотела, защото Ото не се беше чувствал толкова зле, откакто втората му съпруга бе взела къщата и колата наведнъж.
— Не ме буди, когато се върнеш, Сидни. Дори, ако се окаже, че бившата съпруга на Хари Брайт е убийцата и съучастничката й е Фиона Граут. Бих го повярвал веднага. Това място е по-шантаво и от Холивуд.
— В този случай няма никаква логика, от която и страна да го погледнеш.
— Той не се е застрелял сам, Сидни. Може да му е било адски тъжно, че приятелят му го е измамил, но не се е самоубил. Знаеш под какъв ъгъл е изстрелян куршумът. Пък и Джак си е служел с дясната ръка. Ако се опитваш да докажеш, че се е самоубил, откажи се.
— Знам. Тогава остават Кой Брикман и Хари Брайт.
— Разбира се. Или е бил някой стопаджия, когото Джак е качил, след като не е могъл да намери Тери. И стопаджията се е оказал убиец. Застрелял е момчето, бутнал е колата и… Не знам, Сидни. Трябва да си лягам.
— Ужасно ще закъснея, докато стигна до „Тъндърбърд“. По-добре да измисля някакво извинение. Утре ще се видим.
Ото тръгна, после изведнъж се обърна и извика:
— Сидни! Чакай малко! Щях да забравя. Хрумна ми нещо, когато Тери разказваше за Джак. Може би идеята е налудничава, но…
— Казвай.
— Тери и Джак се престрували и взаимоотношенията им били чиста преструвка.
— Да?
— Когато било изтощено от жегата, ченгето от Минерал Спрингс помислило, че песента е „Преструвай се“. После реши, че е „Вярвам“. И аз си мисля, че ако свържем двете, ще стане „Преструвай се и вярвай“… Може би изпадналият в делириум полицай е чул онази, другата стара песен.
— „Преструвай се и вярвай“?
— Да.
— Ото, нали ти казах, че ще станеш първокласен детектив от отдел „Убийства“!
— Утре можем да изслушаме песента. Но като се замисля, не знам дали това означава нещо.
— И аз не знам, но това е най-добрата новина за днес.
— Щастлив съм, когато и ти си щастлив. Лека нощ, Сидни.
— Приятни сънища, Ото.
Сидни пристигна в крайградския клуб „Тъндърбърд“ в девет часа. Спря пред будката на пазача и каза:
— Аз съм Сам Бентън. Имам уговорка да вечерям с госпожа Декър. Записала ли ме е?
Пазачът потърси името му в списъка и отговори:
— Да, господине. Приятна вечер.
Сидни паркира и влезе в ресторанта.
— Госпожа Декър? — попита салонната управителка. — Каза, че ще ви чака в бара. Това беше преди известно време.
Сидни отиде в бара и барманът рече:
— Да, познавам госпожа Декър. Тя стоя тук повече от час. Съжалявам, господине.
След пет минути Сидни караше по улиците на „Тъндърбърд“. По регистрационния номер на колата й прецени, че Патриша живее някъде около игрището за голф. Нямаше много улици и в девет и петнадесет намери къщата. Два часа по-късно след уговорката за вечеря той позвъни на вратата й, надявайки се, че вътре няма прислужници или иконом.