Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— Ш-шт, тихо, Патси Брайт — каза той, галейки раменете, врата и гърба й.
Скоро тя заспа дълбок пиянски сън. Сидни дори не трябваше да стъпва на пръсти. Стана от леглото, бързо се облече и започна да търси касетата. Патриша не би я държала близо до стереоуредбата, където съпругът й можеше да я намери. Касетата беше нейната лична връзка с Хари Брайт и с единствения й син, когото бе оставила при него.
Сидни прерови чекмеджетата и гардероба й, съдържащ най-малко петдесет чифта обувки. Върна се в дневната и откри модерна звукова уредба, скрита в шкаф до барчето. Имаше безброй разностилови грамофонни плочи и касети, всички с търговски етикети. Нямаше собственоръчно записана касета, която Патриша би оставила там, когато съпругът й отсъстваше от града. В един момент Сидни се сети. Колата!
Претърси кухнята и отиде в гаража. Откри крайслер с четири врати и нейния мерцедес. Хърбърт очевидно бе надраскал мазератито. Сидни отвори жабката на мерцедеса. Вътре беше пълно с касети, всички с търговски етикети, с изключение на една. Пъхна я в джоба си, върна се в къщата и угаси лампите. Заключи предната врата и тръгна.
Ръцете му трепереха, докато слагаше касетата в касетофона на тойотата. Включи двигателя, натисна бутона и подкара, слушайки Хари Брайт.
Джоунс Голата пушка грешеше. Хари Брайт не пееше като Руди Вале. Гласът му беше по-писклив, по-треперещ и по-ясно изразен тенор. Но стилът му беше подобен. А в акомпанимента на хавайската китара наистина звучеше като едновремешен певец. Хари изпя „Къде и кога“, после „Ще те виждам навсякъде“.
Накрая се прокашля и дрънна фалшив акорд, преди да продължи. Настрои китарата, докато намери вярната тоналност и изпя „Пак ще бъдем заедно“.
Сидни се замисли за ридаещата в леглото си Триш Декър, бивша Патси Брайт. Хари пееше: „Ще те позная в утринното слънце, и когато настъпи нощта, ще гледам луната, но ще виждам теб“.
Тази песен беше последната. Сидни обърна касетата и отново натисна бутона, но там нямаше нищо. Хари не бе записал „Преструвай се и вярвай“ на тази касета.
Пусна я отначало и пак изслуша песните. Едната беше с посвещение. Когато говореше, гласът на Хари звучеше октава по-ниско, отколкото когато пееше. Той каза: „Тази песен е за Патси“, после изсвири встъплението и запя „Ще те виждам навсякъде“.
Докато Хари Брайт пееше, Сидни Блекпул отново се замисли за Патси Брайт. До припева, когато Хари изпя:
Тогава Сидни се замисли за момчето, което никога не бе виждал. За Дани Брайт. Сетне се замисли и за двамата — за Патси и за Дани, а Хари изпя припева за последен път.
Сидни осъзна, че очаква ярост. Искаше да изпита гняв. Винаги беше толкова лесно да се разгневи. Всъщност, често беше невъзможно да го потисне. Но сега къде беше гневът, когато наистина се нуждаеше от него? Заплака, без да знае за кого. Овладя се, едва когато стигна до хотела.
16.
Омагьосаната къща
Това беше най-неспокойният му сън. А не мислеше, че е сънувал, защото едва ли бе спал достатъчно дълго. Стана на зазоряване. Чувстваше се изтощен. Гадеше му се, за да хапне нещо, но изпи три чаши кафе. Обади се в полицията в Минерал Спрингс и преправи гласа си, когато отговори Ани Анемичната. Свърза се с Джоунс Голата пушка, точно преди бившият сърфист да се оттегли в заслужена почивка.
— Обажда се Сидни Блекпул. Иди в музикален магазин или провери в някоя радиостанция. Изслушай стара песен на име „Преструвай се и вярвай“. Направи го заради мен. Още днес. И не казвай на никого. Пак ще се чуем.
Както обикновено, Ото спа до късно. Изкъпа се, избръсна се и едва тогава се появи в хола.
— Сидни, мисля, че няма да издържа още един ден на игрището за голф — каза той. — Отразява ми се твърде тежко на главата. С изключение на рамото, по което ме блъскаше Фиона, тялото ми е невредимо, но на мозъка ми му има нещо. Не съм подходящ материал за извънградски клубове.
— Днес няма да играем голф.
— Предполагам, че ще ходим в Минерал Спрингс.
— Аха. Смятам да проведем личен разговор с Пако Педроса и може би с Кой Брикман.