Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— Продължавай. Справяш се отлично — каза Ото.
— Не мога да продължавам. Това е всичко. Закарах Кен в педерасткия бар и върнах колата на Джак. Той не беше в къщата, затова паркирах поршето на улицата и оставих ключовете в спалнята му.
— Как успя да го направиш, по дяволите? — попита Ото.
— Имах ключове от къщата. Всъщност, Джак ми каза, когато се върна, да вляза направо и…
— И какво?
— И… да се приготвя за леглото, защото той… вече ще е там. Само че го нямаше. Погледнах в гаража и видях, че колата на баща му също я няма. Онзи ролс-ройс, който Джак мразеше. Предположих, че е тръгнал да ме търси.
— А сега, мисли много внимателно — рече Сидни. — Джак знаеше ли, че понякога купуваш амфетамини от Самотния Каньон?
— Не е необходимо да се замислям. Знаеше, защото втория път, когато отидох там, той дойде с мен. Закара ме с поршето си.
— Нали каза, че не употребявал наркотици?
— Не беше наркоман. Аз го помолих да ме закара. Казах му, че ако ме заведе там само веднъж и ми даде назаем пари за дрога, ще отида в център за лечение на наркомани, ще се пречистя и никога повече няма да се друсам. Обещанията, които дава всеки наркоман.
— И колко време преди смъртта му беше това?
— Може би три седмици.
— А Джак знаеше ли, че не си се излекувал? — попита Сидни.
— Знаеше, но не искаше да го приеме. Преструваше се, че ми вярва. Всичко беше преструвка. Така се държахме един с друг.
— Чакай малко — каза Ото.
— Моля?
— Нищо. Продължавай с разказа.
— Това е краят на историята. От къщата на Уотсън отидох пеша в педерасткия бар в Палм Спрингс, където бях оставил Кен. И прекарахме нощта заедно. След няколко дни прочетох какво се е случило с Джак.
— И какво си помисли?
— Помислих, че сигурно е тръгнал да ме търси с ролс-ройса и може би някой рокер го е застрелял и е бутнал колата в каньона. Всички те имат оръжия. Всички са смахнати дрогирани зверове!
— И въпреки това не се обади на полицията в Палм Спрингс? — попита Ото.
— Те започнаха да разследват бандата „Кобра“, веднага щом гръмна версията за отвличане. И няколко дни след смъртта на Джак по телевизията казаха, че ФБР се оттегля от случая и че най-вероятните извършители са рокерите. Какво повече можех да им кажа?
— Например, за човека, от когото си купувал амфетамини. Голямата стъпка. Може би Джак е отишъл да те търси при него и са го очистили. Можеше да им кажеш това — рече Ото.
— Уплаших се! Не исках да се забърквам в убийство с бандата „Кобра“ или с някой друг!
— А наградата?
— Каква награда?
— Не знаеше ли, че господин Уотсън е обявил награда?
— Кога?
— Около седмица, след като е било намерено тялото. След като ФБР вече се е било оттеглило.
— Тогава вече бях напуснал града. Отидох за няколко месеца в Маями Бийч и работих в един хотел. После се върнах в Калифорния и получих работа в Ла Джола. Не съм чул за наградата. Колко е?
— Петдесет бона — отговори Ото.
— Петдесет… Да вървим! — извика младежът.
— Къде?
— В участъка. Искам да дам показания. Искам да запишат името ми в полицейските досиета! Ако е Голямата стъпка, аз заслужавам наградата! Да вървим!
Ото се облегна назад и се хвана за главата. Тя пулсираше от болка. Сидни запали цигара и се вторачи през страничния прозорец в полицейския паркинг. Тери Кинсейл изскочи от тойотата. Изгаряше от нетърпение да влезе в списъка с кандидатите за парите. Страхът му от бандата „Кобра“ и от ченгетата от отдел „Убийства“ бе изчезнал.
— Ела тук, Тери — повика го Сидни. — В колко часа беше в онзи каньон, където те уплаши чернокожият рокер?
— Не знам. Това беше преди повече от година.
— Опитай се да си спомниш — уморено въздъхна Сидни. — В колко часа излъга, че ще каца самолетът на сестра ти?
— В десет. Спомням си, че казах десет.
— И в колко часа взе поршето?
— Може би някъде към девет и петнадесет.
— И отиде в педерасткия бар, и намери морския пехотинец. Колко време продължи това?