Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— За да я запише. Каза, че ще я върне след седмица. А сега, може ли да престанем да говорим за Хари? Доспа ми се и…
— Извинявай. Съжалявам, че си му дала касетата. Щях да те помоля да я чуем. Заради едно време.
— Не, мисля, че мога да го направя.
— Тогава… не си я дала на Кой, така ли?
— Казах му, че съм я изхвърлила. Носех я със себе си, но реших, че не мога да му позволя да я чуе. Хари я беше записал за мен. Това беше нещо интимно. Бе събрал сили да напише, тоест да запише едно последно любовно писмо.
И после Патриша го направи. Разля водката си и започна да ридае — отначало тихо, но скоро раменете й се разтресоха. Накрая се хвърли на канапето и се разплака. Сидни пиеше уискито си и я наблюдаваше. После стана и отиде в банята, където намери пакет носни кърпички. Върна се, подаде й го и я потупа по рамото.
— Господи, напих се! — възкликна тя. — Как можах да се докарам до…
— Успокой се, Триш — рече Сидни, разтривайки гърба и раменете й. — Всичко е наред. Няма нищо.
Тя се надигна и избърса очи, но той не престана да гали тялото й.
— Спи ми се.
— Разбира се — съгласи се Сидни.
Сега вече беше убеден, че Патриша бе посрещала много посетители. Единствената разлика беше, че другите не говореха за Хари Брайт и не я разплакваха.
Но не беше убеден дали ще може да се справи. Бе почти изгубил интерес към секса, след като Томи умря. Това е част от служебните ми задължения, горчиво си помисли той. Черния Сид трябва да го начука на Хари Брайт по всеки възможен начин.
Той се наведе и я целуна. Плъзна ръка под нощницата й. Беше толкова лесно, че вече не беше убеден, че няма да се справи. Замисли се за бившата си съпруга Лори. Каквато и да беше и независимо колко я намрази, Лори винаги разпалваше страстите му, и то най-разрушителните. Патриша много приличаше на нея, само дето беше по-уязвима. Но сега Лори може би беше още по-уязвима и от нея и след като Томи го нямаше, бе станала като тази жена.
Занесе я в леглото. Без да пророни дума, съблече дрехите й. Кожата й беше перлено нежна — нито млада, нито стара. През цялото време Сидни се преструва, че тя е Лори. През цялото време Триш плака. Сидни се надяваше, че не го е намразила. Целуваше я и я галеше и преди това, и после. Опита се да не се чувства толкова нещастен, колкото беше.
Продължи да я гали и когато тя легна с гръб към него. Осъзна, че радиото свири, когато Патриша каза:
— Тази песен винаги ме кара да си мисля за Хари.
— Хари отиде да работи в Минерал Спрингс, след като Дани умря — добави тя. — Беше студент първа година в Калифорнийския университет. Умно момче. И получи стипендия заради футбола.
— Да. — Сидни продължи да я гали. — Да.
— Знам, че Хари се съгласи да работи в Минерал Спрингс, за да е близо поне до мен. Макар че никога… не можеше да се надява да ме види. Хранеше някаква налудничава мечта… че някой ден ще избягам… от всичко това. Хари беше такъв глупак!
Тя пак се разрида.
— Да — каза Сидни.
— След като погребахме нашия син, повече не видях Хари. Не беше необходимо. Онзи живот… беше безвъзвратно отминал. Знаеш ли какво означава това? Безвъзвратно. Знаеш ли колко време минава, докато разбереш смисъла на тази дума?
— Да, да.
— И после през март Кой Брикман се обади и ми каза, че Хари е получил инсулт. Сетне пак се обади и каза, че получил и сърдечен удар. И от време на време ми се обажда да съобщи какво е състоянието му. И през цялото това време аз не отидох да го видя. Нито веднъж. Защото след като Дани умря, всичко беше… безвъзвратно. И… един ден попитах Кой защо продължава да ми се обажда, въпреки че не отивам да видя Хари. А той отговори, защото знаел, че Хари би искал да го прави. Каза… каза, че се надявал никога да не видя Хари в това състояние. Знаел, че Хари няма да иска. Каза, че…
Тя отново се разплака. Сидни се зачуди дали това не се дължеше на песента, която Фред Астер пееше: „Лесно е да запомниш, но е трудно да забравиш“.
— Спомняш ли си какъв беше Хари? — продължи Патриша. — Толкова едър, силен, весел…
— Ш-шт. Опитай се да заспиш, Триш.
— Не се казвам така — рече тя и това бяха предпоследните думи, които произнесе пред Сидни Блекпул. — Така ме наричат сега. Хърбърт и всичките ми… сегашни приятели. Когато Хари ми беше съпруг, бях Патси. Бях само обикновената Патси Брайт.