Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
— Радвам се, че се прибра, Юсуф! Заповядай в кабинета ми при първа възможност. Няма какво да се притесняваш. Точно обратното. Имам добри вести за теб.
И тупна Халифа по гърба, и закрачи по коридора.
Втората изненада дойде от Омар Абд ел-Фарук, който го чакаше в кабинета му.
— Не искаше да чака долу — обясни Сарийя. — Не искал никой да го вижда тук. Твърди, че има информация по случая Абу Наяр.
Омар се беше свил в ъгъла на кабинета и барабанеше с пръсти по коленете си, явно притеснен от обстановката.
— Охо — каза Халифа и седна зад бюрото си. — Не съм си представял, че ще дойде денят, когато някой Абд ел-Фарук ще ми дойде на крака по своя воля.
— Вярвай, не ми беше лесно — изсумтя Омар.
— Чай?
Омар поклати глава.
— Кажи му да се махне. — Той кимна към Сарийя. — Това, което ще кажа, е само за твоите уши.
Мохамед ми е колега — каза Халифа. — Той е също пол…
— Или ще говоря само с теб, или изобщо няма да говоря — отсече Омар.
Халифа въздъхна и кимна на Сарийя.
— Мохамед, остави ни за малко, ако обичаш. После ще ти кажа какво става.
Помощникът му излезе от стаята и затвори вратата.
— Цигара? — Той се наведе и му предложи кутията „Клеопатра“. Омар махна с ръка.
— Дошъл съм да говоря, не да си любезничим.
Халифа сви рамене, облегна се и запали цигара.
— Добре. Говори.
Пръстите на Омар забарабаниха още по-бързо.
— Мисля, че двама мои приятели са в опасност — тихо каза той. — Вчера дойдоха у дома да търсят помощ. След това изчезнаха.
— И какво общо има това с Абу Наяр?
Омар се огледа, сякаш да се увери, че никой друг не слуша.
— Преди два дни, когато ме докара тук, ме попита дали някой не е открил нова гробница горе в хълмовете.
— И ти ми каза, че не знаеш. Да разбирам ли, че внезапно си си спомнил нещо? — Въпросът беше саркастичен.
Омар го изгледа и изсъска:
— Доставя ти удоволствие, а? Че един ел-Фарук е дошъл да те моли за помощ.
Халифа не каза нищо, само дръпна бавно от цигарата си.
— Добре, значи Абу Наяр е намерил гробница. Не я знам къде е, така че не се хаби да ме питаш. Но е намерил гробница. Взел е парче от украсата на тази гробница. Това парче беше у моите приятели. И те изчезнаха.
Под прозореца избухна пиратка и Омар подскочи.
— И кои са тези твои приятели?
— Един археолог. Доктор Даниел Ласаж. И една англичанка.
— Тара Мъдрей — каза Халифа.
Омар вдигна вежди.
— Познаваш я?
— Тя и Ласаж са участвали в престрелката в Сакара преди два дни.
— Знам какво си мислиш, Халифа, но аз работя с доктор Ласаж от шест години. Той е добър човек.
Халифа кимна.
— Вярвам ти. — Замълча и добави: — Не съм си представял, че ще дойде денят, когато ще кажа такова нещо на един ел-Фарук.
Омар първо не отговори нищо. След това по лицето му се разля лека усмивка. Раменете му малко се отпуснаха.
— Дай все пак една цигара.
Халифа се наведе и му подаде кутията.
— И какво точно стана вчера, Омар?
— Както ти казах, двамата дойдоха у дома и поискаха помощ. Носеха онова гипсово парче от украсата в една кутия. Жената каза, че баща й го купил за нея и че Саиф ал-Таар го искал. И британското посолство.
— Британското посолство?
Каза, че някакви хора от британското посолство също го искали.
Халифа извади химикалка от сакото си и започна да пише на лист хартия. Какво, по дяволите, ставаше тук?
— Друго?
— Искаха да разберат откъде е парчето. Казах им, че е опасно и по-добре да се откажат, но те не пожелаха. Доктор Ласаж ми е приятел. Когато приятел ме моли за помощ, не отказвам. Казах им, че ще поразпитам. Излязох към четири следобед. Като се върнах, бяха излезли. И досега не са се прибрали.
— Знаеш ли къде са отишли?
— Казали на жена ми, че ще отидат на върха на ел-Куирн. Страх ме е, че им се е случило нещо, инспекторе. Особено след онова с Абу Наяр. И Сюлейман ал-Рашид.
Халифа спря да пише.
— Какво Сюлейман ал-Рашид?
— Ами да изгориш така…
Халифа пребледня.
— Мъртъв ли е?
Омар кимна.