Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
— Бебето спи.
Халифа погали врата й и вдъхна аромата на косата й.
— Трябва да отивам в офиса.
Тя го целуна още веднъж, изправи се и остави роклята да се свлече от тялото й. Отдолу беше гола.
— Трябва ли?
Той погледна тялото й — стройно и мургаво, с високи стегнати гърди и деликатен хълм от черни като въглен косми между краката. Господи, колко беше красива. Изправи се и хвана ръцете й.
— Сигурно няма да ми стане нищо, ако закъснея малко.
Целунаха се и тя го хвана за ръката и го поведе към спалнята. Седна на леглото и разкопча ризата и панталона му, свали ги и го прегърна. Той я свали на леглото, легна до нея и започна да милва гърдите, корема и бедрата й, да целува раменете й, да се притиска в нея, да усеща дъхай…
Телефонът иззвъня.
— Остави го — каза Зейнаб, качи се върху него и разпиля косата си по лицето му.
Продължиха още малко, но бебето се събуди от телефона, разплака се и тя изстена ядосано и отиде при кошчето. Халифа се обърна на една страна и вдигна телефона. Беше професор ал-Хабиби.
— Надявам се, че не те безпокоя — каза той.
— Не. Тука… помагах на Зейнаб за една работа.
Тя го изгледа развеселено, вдигна ревящото бебе и отиде в другата стая, като пътьом го целуна по главата. Той бутна вратата с крак, за да я затвори.
— Юсуф — каза професорът, — има нещо, което реших, че трябва да знаеш. За онези предмети, дето ми ги остави вчера.
Халифа се наведе и измъкна цигарите от джоба на панталона си.
— Казвай.
— Миналата нощ, като си тръгна, ги огледах и намерих един надпис върху дръжката на кинжала, под кожената лента. Не гравиран надпис. Просто няколко думи, надраскани върху метала, доста грубо. На гръцки.
— На гръцки?
— Да. Име. Най-вероятно на собственика на кинжала.
— Давай.
— Димакос, син на Менендес.
— Димакос? — Халифа запрехвърля името из главата си. — Това говори ли ти нещо?
— Много интересно — каза Хабиби. — Бях сигурен, че съм го срещал някъде. Отне ми време да се сетя къде, но накрая се сетих. — Той замълча, за да подсили драматичния ефект.
— Е?
— В Долината на царете. В гробницата на Рамзес IV. Стените са покрити с древни графити. Гръцки и коптски, и един от тях е оставен от някой си Димакос, син на Менендес от Наксос. Проверих.
— Същият Димакос ли е?
— Е, не мога да съм сто процента сигурен, но ще се изненадам, ако в Тива е имало двама Димакосовци, чиито бащи са се казвали Менендес. Имената не са от най-разпространените.
Халифа подсвирна.
— Невероятно.
— Направо. Но изобщо не е толкова невероятно, колкото другото.
Отново замълча, за да подсили ефекта, и Халифа трябваше отново да го подкани.
— Този Димакос не просто е оставил името си в гробница. Оставил е и кратък надпис.
— Който казва какво?
— Ами, той не е довършен. Или върху него е писано нещо друго, или докато го е писал, е станало нещо…
От другата страна на линията се чу прелистване на хартии.
— Гласи следното: „Аз, Димакос, син на Менендес от Наксос, видях тези чудеса. Утре тръгвам на поход срещу амонийците. Дано…“. И тук свършва.
Халифа все още не беше запалил цигарата си.
— Амонийци — каза, размишлявайки на глас. — Гърците не са ли наричали така жителите на Сива?
— Правилно. От името на бог Амон, чийто оракул бил в оазиса. И, доколкото знаем, през този период срещу амонийците е била изпратена една-единствена военна експедиция.
— Която е била?
Поредната драматична пауза.
— Армията на Камбиз.
Цигарата на Халифа се пречупи в ръката му.
— Армията на Камбиз!? Онази, която е изчезнала в пустинята?
— Така твърди историята.
— Но не е оцелял никой. Как е възможно кинжалът да е принадлежал на някой от нея?
— Е точно това е въпросът.
Халифа чуваше пуфкането на лулата му. Извади друга цигара и я запали. Настъпи продължително мълчание.
— Кинжалът определено е от гробницата в Тива, така ли? — попита накрая Хабиби.
— Така мисля.
— Тогава възможните обяснения са няколко. Може този Димакос все пак да не е отишъл с армията. Или да е отишъл, но кинжалът вече да е бил сменил собственика си. Или Херодот просто да е сбъркал и армията да не е била погълната от пясъчна буря.
— Или да е била и Димакос да е оцелял.