Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
— Надявам се да сте се наспали — ухили се той, когато ги заведоха при него.
— Еби си майката — изръмжа Даниел.
От възвишението се виждаше като на длан цялата долина, която извиваше леко на север като падина между две приливни вълни от пясък. Огромната скала беше право пред тях и се виждаше цялата, изригваща от подножието на лявата дюна като глава на свредел през мек жълт материал. Под нея хората, размахващи лопати и мотики, изглеждаха като джуджета. В основата й се извиваха пет дълги тръби, заобикаляха дюната и изчезваха зад върха й. Тук боботенето на генераторите се чуваше още по-силно и въздухът трептеше ритмично, сякаш плющяха хиляди крила.
— Помислих, че ще искате да видите какво става — каза Дравич. — В крайна сметка няма вероятност да кажете на някого.
И отново злобният гърлен смях. Тара усети, че я оглежда похотливо. Потрепери от отвращение и отстъпи назад така, че Даниел да остане между тях. Дравич се ухили и се обърна да погледне долината. Извади пура от джоба на ризата си и я пъхна в устата си.
— Намерихме го по-лесно, отколкото мислех — похвали се германецът. — Боях се, че разстоянията от текста в гробницата може да са неточни, което е обичайно за древните текстове, но нашият приятел Димакос е посочил мястото е точност пет километра. Забележително постижение, като се има предвид, че не е разполагал е нашите съвременни технологии. — Той извади запалка, поднесе я към пурата и я разпали бавно е мляскащи звуци. — Още от първи зори огледахме района от въздуха и локализирахме обекта за по-малко от час. След всички усложнения от последните четири дни ни дойде малко като отмора. Очаквах повече драма.
Вдясно два мотоциклета обикаляха подножието на дюната с пищящи двигатели, гумите им оставяха дълбоки следи в пясъка, сякаш разрушаваха склоновете.
Всички мина като но учебник — продължи с широка усмивка да хвали успехите си Дравич. — Даже по-добре от учебник. Докарахме с хеликоптери достатъчно оборудване: гориво за генераторите, сандъци за опаковане, слама, за да предпазим находките. Идва и още, с камили. Вече намерихме няколко надписа на скалата е знаем, че армията е била тук. Остана само — той млъкна и дръпна дълбоко от пурата си — да я намерим. Което очаквам да стане до няколко часа.
— Може да не е толкова лесно, колкото си въобразяваш каза Даниел и го погледна. — Дюните се местят непрекъснато. Един господ знае на какво ниво е било дъното на пустинята преди две хиляди и петстотин години. Армията може да е и на петдесет метра отдолу. И повече. Можеш да копаеш седмици и да не я намериш.
Дравич сви рамене.
— С традиционните методи, сигурно. За щастие разполагаме с доста съвременно оборудване.
Той посочи петте тръби в основата гигантската скала. При отворения край на всяка стояха по двама мъже, които бяха хванали нещо като дръжки, движеха тръбите по пясъка и го всмукваха в огромните пластмасови тръбопроводи.
— Пясъчни прахосмукачки — обясни Дравич. — Много са модерни в Персийския залив. Почистват с тях самолетни писти, затрупани петролопроводи и така нататък. Работят на същия принцип като обикновените прахосмукачки. Пясъкът се всмуква, минава през тръбата и се изхвърля на подходящо разстояние, в случая от другата страна на тази дюна. Казаха ми, че всяка от тях може да изсмуче стотици тонове за час. Затова смятам, че ще намерим армията по-скоро, отколкото си мислиш.
— Ще ви видят — каза Даниел. — Операция от такъв мащаб не може да се пази дълго в тайна.
Дравич се разсмя и описа широка дъга с ръката си.
— Кой ще ни види? Насред пустинята сме, за Бога! Най-близкото поселище е на сто и двайсет километра оттук и отгоре не минават никакви граждански полети. Опитваш се да се хванеш за сламка, Ласаж. — Той издуха облак дим в лицето му и се разсмя още по-силно. — Представям си пред каква дилема си изправен! От една страна, умираш от желание да се проваля. Но в същото време част от теб, като археолог, отчаяно копнее да успея.
— Изобщо не ми пука за скапаната армия — процеди Даниел.
— Лъжеш, Ласаж! Лъжеш с всяка частица от тялото си. Държиш да узнаеш какво има отдолу точно колкото и аз. Двамата е теб сме еднакви.
— Не се ласкай.
— Така е, Ласаж, еднакви сме! И двамата живеем с миналото. Изпитваме непреодолима потребност да копаем. Не ни е достатъчно просто да знаем, че някъде тук в пустинята е погребана една армия. Трябва да я намерим. Да я видим. Да я притежаваме. И двамата не понасяме историята да има тайни от нас. О, аз те разбирам, Ласаж. По-добре, отколкото се разбираш самият ти. Теб те е грижа какво има там отдолу повече, отколкото те е грижа за собствения ти живот. Или за живота на приятелката ти.