Изгубената армия на Камбиз

През следващите двайсет минути Халифа обяснява на Сарийя какво е станало в Кайро и слуша подробностите около смъртта на Сюлейман. След това се качи в кабинета на началника си, както му беше заповядано.

Друг път Хасани щеше да го накара да чака поне пет минути, преди да го приеме. Днес обаче го покани без никакво мотаене. Не само това, даде му да седне на що-годе сносен стол.

— До следобед ще ви напечатам доклад по хода на делото — започна Халифа с надеждата да изпревари неизбежните въпроси къде е докладът, но Хасани само махна небрежно с ръка.

— Не се притеснявай. Имам добри новини за теб, Юсуф.

Облегна се на стола и вирна брадичка, с което съвсем заприлича на президента Мубарак над главата му.

— Радвам се да те уведомя — започна надуто, — че молбата ти за повишение беше одобрена. Честито.

Той се усмихна, но нещо в изражението му подсказваше, че не изпитва чак такава радост, каквато демонстрира.

— Шегувате се — каза Халифа.

Усмивката охладня с няколко градуса.

— Никога не се шегувам. Аз съм полицай.

— Да, господине. Извинявайте. — Не знаеше какво да каже. Очакваше всичко друго, но не и това.

— Искам да си вземеш почивка до края на деня, да се прибереш у вас, да кажеш на жена си и да празнувате. Утре те пращам на конференция в Измаилия.

— В Измаилия ли?

— Някакви дивотии за полицейската работа в градски условия в двайсет и първи век. Три дни, Бог да ти е на помощ. И с такива работи се занимава човек, ако иска да расте в службата.

Халифа не каза нищо. Беше му приятно, разбира се. Но имаше и нещо…

— Ами случаят? — попита.

Същият небрежен жест и същата изкуствена усмивка.

— Не се тревожи за случая, Юсуф. Може да почака няколко дни. Иди в Измаилия, присъствай на конференцията, и пак ще се заемеш с него. Ще почака.

— Не мога просто да го оставя, господине.

— Отпусни се! Нали получи повишението! Наслаждавай му се!

— Знам, но…

Хасани се разсмя. Шумен превзет смях, който изпълни стаята и заглуши думите на Халифа.

Ето, как се обръщат понякога нещата! Аз да кажа на някой от подчинените си да работи по-малко! Надявам се да не кажеш на никого. Може да ми съсипе репутацията!

Халифа се усмихна, но не се поддаде на провокацията.

— Вече са убити трима души. Още двама са изчезнали. Имам определена връзка със Саиф ал-Таар и вероятно с британското посолство. Не мога да го оставя ей така.

Хасани продължи да се хили. Но Халифа забеляза в очите му раздразнение. Раздразнение, граничещо с ярост.

— Не искаш ли повишението? — попита началникът.

— Моля?

— Нещо не ми изглеждаш особено щастлив. Нито пък особено благодарен.

Той наблегна на последната дума, сякаш приканваше Халифа да си вземе бележка.

— Благодарен съм, господине. Но са застрашени човешки животи. Не мога просто така да изчезна в Измаилия за три дни.