Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Елейн Седай проявява мъдрост - каза Егвийн. - Кажи на Романда, че трябва да се направи така. Нареди й цялата Жълта Аджа да се събере за Цяра, но не в Бялата кула.
- Майко?
- Сеанчанците - отрони Егвийн. Трябваше да сдържа дълбоко в себе си змията, която се гърчеше всеки път, щом помислеше за тях. - Няма да рискувам Жълтите да бъдат изложени на атака, докато са сами и изтощени от Цяра. Бялата кула е открита мишена за врага - ако не сеанчанците, то Сянката.
- Добър аргумент - отвърна с неохота Силвиана. - Но къде другаде? Кемлин е паднал, а Пограничните земи са твърде изложени. Тийр?
- Едва ли - каза Егвийн. Тийр беше територия на Ранд и изглеждаше твърде очевидно. - Отговори на Елейн с предложение. Може би Първата на Майен ще желае да осигури подходяща сграда, много голяма. - Потупа замислено по седлото. - Изпрати Посветените и новачките с Жълтите. Не ги искам на бойното поле, но може би силата им ще е от полза в Цяра.
Свързани към Жълта, и най-слабите новачки можеха да добавят струйка сила и да спасят живот. Много от тях щяха да са разочаровани. Въобразяваха си, че ще избиват тролоци. Е, поне нямаше да й се пречкат в краката, както бяха необучени в бой.
Егвийн погледна назад. Придвижването през порталите нямаше да приключи скоро.
- Силвиана, предай думите ми на Елейн Седай. Гавин, имам нещо за теб.
Намериха Чубайн, който надзираваше вдигането на команден лагер в една долина западно от реката, очертаваща границата между Кандор и Арафел. Бяха настъпили в тази хълмиста местност, за да пресрещнат идващите тролоци. Разположили бяха щурмови сили в съседните долини, със стрелци с лъкове по хълмовете. Планът беше да ударят здраво тролоците, докато те се опитват да завземат хълмовете, и да им нанесат колкото може повече щети. Щурмовите части можеха да бият по вражеските флангове, докато защитниците държат хълмовете колкото може по-дълго.
Имаше голяма вероятност да бъдат изтласкани от тези хълмове и да отстъпят през границата в Арафел, но по широките равнини на Арафел конниците им можеше да се използват за по-голямо предимство. Силите на Егвийн, както и тези на Лан, трябваше да задържат и забавят тролоците, докато Елейн успееше да съкруши тези на юг. В идеалния случай щяха да издържат, докато пристигнат подкрепления.
Чубайн отдаде чест и ги поведе към една палатка. Егвийн слезе от коня и понечи да влезе, но Гавин сложи ръка на рамото й. Тя въздъхна, кимна и го остави да влезе пръв.
Вътре, скръстила крака, на пода седеше сеанчанката, която Нинив бе нарекла Егеанин, макар самата жена да настояваше да я наричат Лейлвин. Трима от Гвардията на Бялата кула пазеха нея и съпруга й от Иллиан.
Лейлвин вдигна очи, щом Егвийн влезе, след което мигновено се изправи на колене и изпълни изящен поклон, докосвайки с чело пода. Мъжът й направи същото, макар в движенията му да имаше повече неохота. Може би просто беше по-лош актьор от нея.
- Вън - каза Егвийн на тримата стражи.
Не възразиха, макар че се оттеглиха мудно. Сякаш не можеше да се справи сама със Стражника си срещу двама души, които не можеха да преливат. Мъже.
Гавин зае позиция отстрани, оставяйки я да заговори на двамата пленници.
- Нинив казва, че не сте достатъчно благонадеждна - каза Егвийн на Лейлвин. - О, сядайте. Никой не се кланя толкова ниско в Бялата кула, дори и най-низшият слуга.
Лейлвин седна, но задържа очите си наведени.
- Провалих се ужасно в поверената ми служба и с това застраших самата Шарка.
- Да. Гривните. В течение съм. Би ли искала да получиш възможност да изплатиш дълга си?
Жената се прегъна и отново опря чело на земята. Егвийн въздъхна, но преди да успее да й заповяда да стане, Лейлвин заговори:
- В името на Светлината и в надеждата ми за спасение и прерождение - зареди Лейлвин, - заклевам се да ви служа и браня, Амирлин, владетелко на Бялата кула. В името на Кристалния трон и кръвта на Императрицата, обвързвам се към вас, да правя каквото ми повелите във всички неща и да поставям вашия живот пред своя. Под Светлината, нека бъде така. - И целуна пода.
Егвийн я гледаше стъписана. Само Мраколюбка щеше да измени на такава клетва. Разбира се, всеки сеанчанец беше близо до Мраколюбец.
- Мислиш, че не съм добре защитена ли? - попита Егвийн. - Мислиш, че ми трябва още една слугиня?
- Мисля само за изплащането на дълга си - отвърна Лейлвин.
В тона й Егвийн усети скованост и горчивина. Звучеше искрено. Тази жена не обичаше да се унижава така.
Егвийн скръсти ръце, обезпокоена.
- Какво можеш да ми кажеш за военната система на Сеанчан, нейното въоръжение и сила, и за плановете на императрицата?