Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Агелмар кимна.
- Тук сме, за да забавим тролоците. Ще постигнем това, като се задържим тук известно време, после бавно отстъпваме през Шиенар.
- Не дойдох до Тарвинската клисура, за да отстъпвам, Агелмар.
- Дай Шан, струва ми се, че дойдохте тук, за да умрете.
Беше самата истина.
- Няма да оставя Малкиер на Сянката за втори път, Агелмар. Дойдох в Клисурата - малкиерите ме последваха дотук, - за да покажем на Тъмния, че не сме били победени. Да напуснем, след като вече успяхме да спечелим база…
- Дай Шан - каза с още по-тих глас лорд Агелмар, докато вървяха. - Уважавам решението ви да се биете. Всички го ценим. Походът ви дотук вдъхнови хиляди. Може да не е било вашата цел, но е целта, която Колелото е изтъкало за вас. Решимостта на един мъж да въздаде справедливост не е нещо, което лесно може да се пренебрегне. Само че има момент, в който човек трябва да се отдръпне настрани и да види по-важното.
Лан спря и изгледа стария пълководец.
- Внимавайте, лорд Агелмар. Звучи почти все едно, че ме наричате егоист.
- Да, Лан - каза Агелмар. - И си такъв.
Лан не трепна.
- Дойде тук, за да жертваш живота си за Малкиер. Това, само по себе си, е благородно. Само че, след като Последната битка е надвиснала над нас, е също така и глупаво. Имаме нужда от теб. Хора ще загинат заради твоята упоритост.
- Не съм ги молил да ме последват. Светлина! Направих всичко, което можах, за да ги спра.
- Дългът е по-тежък от планина, Дай Шан.
Този път Лан трепна. Колко ли време бе минало, откакто някой бе могъл да му причини това само с думи? Спомни си как бе учил на същото понятие един младеж от Две реки. Невинно за света овчарче, уплашено от съдбата, наложена му от Шарката.
- Някои хора - заговори Агелмар - са предопределени да умрат и се страхуват от това. Други са предопределени да живеят и водят, и това им тежи като бреме. Ако пожелаете да продължите да се биете тук, докато падне последният мъж, можете да го направите и те ще умрат с песен в прослава на битката. Или бихте могли да направите това, което двамата сме длъжни да направим. Оттегляме се, когато сме принудени, приспособяваме се, продължаваме да задържаме и тормозим Сянката толкова дълго, колкото можем. Докато другите армии могат да ни пратят помощ.
- Имаме изключително подвижна сила. Всяка армия ви изпрати най-добрата си конница. Видях девет хиляди салдейска лека конница да изпълняват сложни маневри със съвършена точност. Можем да уязвим Сянката тук, но броят им се оказва твърде голям. По-голям, отколкото мислех, че ще бъде. Ще нараним повече от тях, докато отстъпваме. Ще намерим начини да ги наказваме с всяка наша стъпка назад. - И добави приятелски: - Да, Лан. Ти ме направи командващ полеви командир. Това е съветът ми към теб. Няма да е днес или може би след седмица, но _ще трябва_ да отстъпим.
Лан продължи напред смълчан. Преди да е успял да измисли отговор, видя синя светлина да избухва във въздуха. Тревожният сигнал от Клисурата. Току-що подменените части на бойното поле се нуждаеха от помощ.
„Ще обмисля това”, каза си Лан. Изтласка умората от себе си и затича към коневръзите, където конярят трябваше да е отвел Мандарб.
Не беше длъжен да тръгне на този излаз. Току-що се беше върнал от предишния. Реши все пак да отиде, усети се, че реве на Булен да му приготви кон, и се почувства глупак. Светлина, колко беше свикнал с помощта на този човек.
„Агелмар е прав - помисли Лан, докато конярите се суетяха с оседлаването на Мандарб. Жребецът беше станал плашлив, усетил настроението му. - Ще ме следват. Като Булен. Докато ги водя на смърт в името на едно паднало кралство… докато водя себе си на същата смърт… с какво е по-различно това от поведението на Тенобия?”
Скоро вече препускаше към отбранителните линии и разбра, че тролоците почти пробиват. Включи се в щурма и тази нощ удържаха. Рано или късно нямаше да могат повече. Тогава какво?
Тогава… тогава отново щеше да остави Малкиер, за да направи каквото трябва.
Силата на Егвийн се бе събрала в южната част на Полето на Мерилор. Бяха назначени да Отпътуват до Кандор, след като силата на Елейн бе изпратена до Кемлин. Армиите на Ранд все още не бяха навлезли в Такан’дар, но се бяха преместили в пунктовете на северната страна на Полето, където по-лесно можеше да се събира продоволствие. Той твърдеше, че времето не било съвсем подходящо за неговата атака. Светлината дано да дадеше да постигне някакъв напредък със сеанчанците.
Прехвърлянето на толкова много хора беше ужасно главоболие. Айез Седай сътвориха портали в огромна линия, като входове по едната страна на гигантска зала за пирове. Войниците се трупаха и чакаха реда си да преминат. Много от най-силните преливащи бяха включени в тази задача. Скоро щяха да преливат в бой, а създаването на портали щеше само изтощи силата им преди да е започнала главната работа.