Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Знам някои неща, Амирлин - отвърна Лейлвин. - Но бях корабен капитан. Това, което знам, е за сеанчанския флот, а то ще е от малка полза за вас.
„Разбира се”, помисли Егвийн. Погледна към Гавин, а той само вдигна рамене.
- Моля ви - промълви Лейлвин. - Дайте ми възможност да се докажа някак пред вас. Малко ми е останало. Самото ми име вече не е мое.
- Първо - каза Егвийн, - ще говориш за Сеанчан. Не ме интересува дали смяташ, че е несъществено. Всичко, което ми кажеш, би могло да е от помощ. - Или можеше да разкрие, че Лейлвин е лъжкиня, което щеше да е също толкова от полза. - Гавин, донеси ми стол. Ще изслушам каквото може да ни каже. След това ще видим…
Ранд ровеше из купчината карти, бележки и доклади. Стоеше с едната ръка сгъната зад гърба, а на писалището гореше самотна лампа. Скрит зад стъклото, пламъкът танцуваше с всеки полъх във въздуха на палатката.
Жив ли беше пламъкът? Ядеше, движеше се сам. Човек можеше да го задуши, тъй че, в известен смисъл, дишаше. Какво означаваше да си жив?
Можеше ли идея да живее?
„Свят без Тъмния. Свят без зло.”
Обърна се отново към картите. Това, което видя, го впечатли. Елейн се подготвяше добре. Не беше присъствал на заседанията, където планираха всяко сражение. Вниманието му бе насочено на север. Към Шайол Гул. Неговата съдба. Неговият гроб.
Мразеше начина, по който тези бойни карти, с бележки за позиции и части, свеждаха живота на хора до драскулки на страница. Числа и статистика. О, признаваше, че яснотата - дистанцията - е съществена за един полеви командир. И все пак го мразеше.
Тук пред него имаше пламък, който живееше, но тук също така имаше хора, които бяха мъртви. След като вече не можеше да води войната лично, надяваше се да стои настрана от карти като тази. Знаеше, че гледането на тези подготовки ще го накара да скърби за войниците, които не можеше да спаси.
Внезапен студ го прониза и космите по ръцете му настръхнаха… ясно доловим трепет, между възбуда и ужас. Преливаше жена.
Вдигна глава и видя Елейн, замръзнала на входа на палатката.
- Светлина! - възкликна тя. - Ранд! Какво правиш тук? Да не се опитваш да ме изплашиш до смърт?
Той я попи с очи. Ето, _това_ беше живот. Зачервените страни, златната коса с нотка на мед и роза, очите, лумнали като пожар. Дрехата й от пурпур очертаваше издутината от децата, които носеше. Светлина, беше красива.
- Ранд ал-Тор - попита Елейн. - Ще ми говориш ли, или ще продължаваш да ме гледаш влюбено?
- Ако не мога теб да гледам влюбено, кого мога?
- Не ми се хили така, селянче. Промъкваш се крадешком в палатката ми? Сериозно. Какво ще кажат хората?
- Ще кажат, че съм искал да те видя. Освен това не се промъкнах крадешком. Стражите ме пуснаха.
Тя скръсти ръце.
- Не ми казаха.
- Помолих ги да не ти казват.
- Значи въпреки всички намерения и цели _все пак_ си се промъкнал. - Елейн профуча покрай него. Миришеше възхитително. - Честно, сякаш Авиенда не стигаше…
- Не исках редовните войници да ме видят - каза Ранд. - Притесних се, че това ще внесе смут в лагера ти. Помолих охраната ти да не споменава, че съм тук. - Пристъпи към нея и отпусна ръка на рамото й. - Трябваше да те видя, преди…
- Видя ме в Мерилор.
- Елейн…
- Съжалявам. - Тя се обърна към него. - _Щастлива_ съм, че те виждам, и _се радвам_, че дойде. Просто се мъча да проумея как се вместваш във всичко това. Как _ние_ се вместваме във всичко това.
- Не знам - отрони Ранд. - Така и не съм го проумял. Съжалявам.
Тя въздъхна и седна на стола до писалището си.
- Предполагам, че е добре човек да разбере, че има някои неща, които не може да се поправят с едно махване с ръка.
- Много неща не мога да поправя, Елейн. - Кимна към писалището и картите. - Толкова много.
„Не мисли за това.”
Коленичи пред нея и тя повдигна вежда, докато не отпусна ръка на корема й - колебливо.
- Не знаех - каза той. - Чак до скоро, в нощта преди срещата. Близнаци са, казват?
- Да.
- Значи Трам ще бъде дядо - каза Ранд. - А аз ще бъда…
Как се очакваше да реагира мъж на тази вест? Очакваше ли се да го разтърси, да го стъписа? Ранд беше преживял достатъчно изненади през живота си. Като че ли вече не можеше да направи и две стъпки, без светът около него да се промени.
Но това… това не беше изненада. Откри, че някъде дълбоко в себе си се беше надявал един ден да бъде баща. Беше се случило. Даваше му топлина. Едно нещо ставаше както трябва на света, макар толкова много неща да се бяха объркали.
Деца. _Негови_ деца. Затвори очи, вдиша и се наслади на мисълта.
Никога нямаше да ги познава. Щеше да ги остави без баща още преди да са се родили. Но пък Джандуин беше оставил него без баща… и всичко се беше оправило. Само няколко груби ръба тук-там.