Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Тя го погледна с любопитство. Развърза каишките и извади малка статуетка на жена. Стоеше изправена, с шал около раменете, макар да не приличаше на Айез Седай. Имаше зряло лице, старо, усмихнато и излъчващо мъдрост.
- Ангреал? - удиви се Елейн.
- Не. Семе.
- Семе?
- Имаш Таланта да сътворяваш тер-ангреали - каза Ранд. - За сътворяване на ангреал е нужен друг процес. Започва с едно от тези, предмет, сътворен да извлече Силата си и да я вложи в нещо друго. Отнема време и ще те изтощи за няколко месеца, тъй че не бива да го опитваш, докато сме на война. Но когато го намерих, забравено, помислих за теб. Бях се чудил какво бих могъл да ти подаря.
- О, Ранд, и аз имам нещо за теб. - Елейн отиде припряно до лагерната масичка, на която лежеше костено сандъче за бижута, и извади от нея малък предмет. Беше кама с късо тъпо острие и дръжка, направена от сърнешки рог и увита със златна жичка.
Ранд погледна камата озадачено.
- Да не се обидиш, но това прилича на лошо оръжие, Елейн.
- Това е тер-ангреал, нещо, което би могло да е от полза, когато отидеш в Шайол Гул. С него Сянката не може да те види.
Пресегна се и го погали по бузата.
Той постави ръката си върху нейната.
Останаха дълго заедно в нощта.
Глава 10
Да използваш дракони
Перин яздеше Стъпко пред леката конница от силите на Елейн - Бели плащове, майенци, геалданци и част от Бандата на Червената ръка. Само малка част от войските им. Това беше идеята.
Възвиха косо към тролоците, вдигнали стан извън Кемлин. Градът все още тлееше. Планът на Елейн с маслото беше прогонил повечето от съществата навън, но някои още държаха стените горе.
- Стрелци, огън! - ревна Арганда.
Гласът му бе заглушен за повечето в грохота на атаката, от пръхтенето на коне и тропота на копита. Достатъчно обаче щяха да чуят, за да започнат стрелбата, а останалите бездруго знаеха какво да правят.
Перин се сниши над врата на коня. Надяваше се чукът да не му потрябва в този излаз. Профучаха покрай тролоците, възвиха пред тях и замятаха стрели. След това обърнаха и се отдалечиха от града.
Перин хвърли поглед през рамо и бе възнаграден с гледката на падащи тролоци. Бандата мина след конницата му, достатъчно близо, за да хвърли дъжд от стрели.
Последваха тролокските стрели - дебели и черни, дълги почти колкото копия и мятани от огромни лъкове. Няколко от конниците му паднаха, но атаката му беше бърза.
Тролоците не нарушиха позицията си пред градските стени. Конниците забавиха, а Арганда се приближи до Перин и изсумтя:
- Още не нападат.
- Тогава ще ги удряме още и още - отвърна Перин. - Докато не издържат.
- Атаките ни продължават, ваше величество - съобщи вестоносецът, преминал през портал, направен от две Родственички до лагера на Елейн в Леса. - Лорд Златоокия изпраща вест: ще продължат през деня, ако се наложи.
Тя кимна и вестоносецът препусна обратно натам, откъдето бе дошъл. Бремският лес беше задрямал, с голи като през зимата клони.
- Твърде много работа отнема това пренасяне на сведения напред-назад - каза тя недоволно. - Жалко, че не можахме да накараме онези тер-ангреали да проработят. Авиенда каза, че с един можеш да виждаш отдалече, а с друг - да чуваш отдалече. Но желание и искане спъват краката, както казва Лини. Все пак ако можех да видя боя със собствените си очи…
Биргит си замълча. Вперила поглед напред, златокосата Стражничка с нищо не издаде, че е чула думите й.
- В края на краищата _мога_ да се защитя сама - каза Елейн. - Както съм го доказвала по много поводи.
Никакъв отговор. Двата коня крачеха тихо един до друг, копитата им затъваха в меката пръст. Лагерът около тях бе устроен така, че да се вдига и мести на бегом. Войнишките „палатки” представляваха намазани със смола платнища върху въжета, изпънати между дървета. Единствените походни мебели бяха в личния й павилион и в командния също. Родственичките имаха една група, готова с портали, за да прехвърлят Елейн и командирите й по-навътре в горите.
Повечето от силите й чакаха в готовност, като изпънат лък със заредена стрела. Но тя _нямаше_ да влезе в бой с тролоците при техните условия. Според сведенията някои от юмруците им все още стояха на градските стени и прекият щурм щеше да е пагубен, щом засипеха смърт над нея отгоре.
Щеше да ги изтегли навън. Щом това изискваше търпение, така да бъде.
- Решила съм - продължи Елейн към Биргит. - Просто ще прескоча през портал, за да хвърля поглед на тролокската армия лично. От безопасно разстояние. Бих могла да…