Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Булен се свлече от седлото.
Лан изруга, спря Мандарб и скочи долу. Втурна се към Булен и го намери зяпнал с празни очи в небето. Имаше голяма рана на хълбока, ризницата там беше раздрана като платно, понесло твърде много вятър. Беше покрил раната с туниката си върху бронята. Лан не беше видял кога го бяха поразили, нито кога я беше покрил.
„Глупак!” - помисли той и опипа шията на Булен.
Никакъв пулс. Беше си отишъл.
„Глупак - помисли отново Лан и наведе глава. - За да не ме оставиш, нали? Затова си я скрил. Страхувал си се, че ще загина там, докато ти се върнеш за Цяра.”
„Или това, или не си искал да им отнемеш от силата. Знаеше, че са напрегнати до предела.”
Стисна зъби, надигна тялото на Булен и го метна на рамото си. Нагласи го на коня му и го върза за седлото. Андийр и принц Кайсел - младият кандорец и отрядът му от сто конници обикновено яздеха с Лан - бяха спрели наблизо и наблюдаваха с почтително мълчание. Усетил погледите им, Лан опря ръка на рамото на мъртвия.
- Ти се справи добре, приятелю. Поколенията ще те възпяват. Дано намериш подслон в шепата на Създателя и дано сетната прегръдка на Майката те приеме ласкаво у дома. - Обърна се към другите. - Няма да скърбя! Скръбта е за онези, които съжаляват, а аз _не съжалявам_ за това, което вършим тук! Булен не можеше да умре с по-добра смърт. Не плача за него, а _ликувам_!
Метна се на седлото на Мандарб, задържал в ръка юздите на коня на Булен, и изправи рамене. Нямаше да позволи да видят умората му. Нито тъгата му.
- Видя ли някой как падна Бакх? - попита яздещите до него. - Имаше арбалет, вързан на гърба на коня му. Винаги го носеше. Бях се заклел, че ако случайно го изгуби, ще заповядам на ашаманите да го обесят за пръстите на краката… Умря вчера. Мечът му се заклещи в бронята на един тролок. Той го пусна и посегна за втория, но други двама тролоци го смъкнаха от коня. Помислих, че е мъртъв, и се опитах да стигна до него, но само видях как се надигна с онзи негов проклет от Светлината арбалет и простреля единия тролок право в окото от две стъпки. Стрелата мина през главата му. Вторият тролок го разпра, но не преди Бакх да наръга ножа от ботуша си във врата му. - Лан кимна. - Ще те помня, Бакх. Добра смърт.
Пояздиха мълчаливо, а след това принц Кайсел добави:
- Рагон. Той също умря с добра смърт. Връхлетя с коня си срещу трийсет тролоци, които идваха към нас във фланг. Спаси може би десетина мъже, като ни спечели време с този ход. Изрита един в лицето, когато го смъкнаха долу.
- Да, Рагон беше направо полудял - каза Андийр. - Аз съм един от тия, дето спаси. - Мъжът се усмихна. - Наистина умря добре. Светлина, и още как. Разбира се, _най-безумното_ нещо, което съм виждал през последните няколко дни, беше стореното от Крагил, когато влезе в бой с онзи Сенчест. Някой друг видя ли това…
Докато стигнат лагера, мъжете вече се смееха и възхваляваха падналите. Лан се отдели от тях и отнесе Булен при ашаманите. Наришма поддържаше отворен портал за фургони с продоволствие. Кимна му.
- Лорд Мандрагоран?
- Трябва да го оставя някъде на студено - каза Лан, щом слезе от коня. - Когато това свърши и си върнем Малкиер, ще поискам прилично място за сетен покой на падналите доблестно. Дотогава няма да позволя да бъде изгорен или оставен да изгние. Той беше първият малкиер, върнал се при краля на Малкиер.
Наришма кимна и арафелските звънчета на плитките му звъннаха. Подкани първата кола да премине през портала, после вдигна ръка на другите да спрат. Затвори портала и отвори друг на планински връх.
От другата страна лъхна леден въздух. Лан смъкна Булен от коня му. Наришма понечи да му помогне, но Лан му махна с ръка, изпъшка и надигна трупа на рамото си. Пристъпи и нагази в снеговете, а вятърът захапа остро страните на лицето му, сякаш някой ги режеше с нож.
Лан положи Булен на земята, а след това коленичи и с нежност свали хадорито от главата му. Щеше да го носи в битка, за да може Булен да продължи да се сражава, а след това щеше да го върне на тялото, щом битката свършеше. Стара малкиерска традиция.
- Ти се справи добре, Булен - промълви тихо Лан. - Благодаря ти, че не ме предаде.
Изправи се - ботушите му изскърцаха в снега - и прекрачи през портала с хадорито в ръка. Наришма остави портала да се затвори, а Лан попита за мястото на върха - в случай, че Наришма загине, - за да може отново да намери Булен.
Нямаше да могат да съхранят всички трупове на малкиери по този начин, но по-добре един, отколкото никой. Лан уви коженото хадори около дръжката на меча си, точно под предпазителя, и го стегна здраво. Връчи юздите на Мандарб на един от конярите, вдигна пръст на коня, погледна го във влажните очи и изръмжа: