Спомен за светлина

- Не - отвърна Елейн. - Това, което _имам_, е живот, прекаран като Щерка-наследница на Андор, обучавана за възможни бъдещи войни. Благодари на генерал Брин и на майка ми за това, което виждаш в мен. Намери ли в бележките ми нещо, което би оспорил?

- Между Кемлин и Бремския лес, където замисляш засада на Сянката, има над сто и петдесет мили - отбеляза Ранд. - Това е рисковано. А ако силите ти бъдат прегазени преди да стигнат до Леса?

- Всичко зависи от това дали ще изпреварят тролоците до Леса. Щурмовите ни сили ще използват най-силните и най-бързи коне. Ще е изтощителна надпревара, няма спор, и конете ще са изтощени почти до смърт, докато стигнат до Леса. Но се надяваме, че дотогава тролоците ще са още по-зле, което би трябвало да ни улесни.

Заговориха за тактика. Вечерта премина в нощ. Дойдоха слуги с вечерята - супа и диво прасе. Ранд беше искал да запази присъствието си в лагера дискретно, но след като слугите вече знаеха, не можеше да се направи нищо.

Настани се удобно за вечерята и се увлече в разговора с Елейн. Кое бойно поле беше най-застрашено? Кой от Великите капитани трябваше да подкрепи тя, ако започнеха да спорят, което правеха често? Как щеше да се съчетае всичко това с армията на Ранд, която все още очакваше подходящия момент за атака на Шайол Гул?

Разговорът му напомни за времето им в Тийр, когато се целуваха скришом между уроците по политика. Ранд се беше влюбил в нея в онези дни. Истинска любов. Не възхищението на момче, паднало от стена и видяло пред себе си принцеса… по онова време бе разбирал от любов толкова, колкото селянче, размахало меч, разбира от война.

Любовта им се бе породила от нещата, които споделяха. С Елейн можеше да си говори за политика и за бремето на властта. Тя разбираше. Наистина разбираше, по-добре от всеки друг, когото той познаваше. Знаеше какво е да взимаш решения, които променят живота на хиляди. Разбираше какво е да си притежаван от народа на една държава. За Ранд беше удивително това, че макар често да бяха разделени, връзката им се задържаше. Всъщност сякаш бе станала още по-силна. Сега, след като тя беше кралица. Сега, с децата им, които растяха в утробата й.

- Трепериш - каза Елейн.

Ранд вдигна очи от супата си. Вечерята на Елейн беше довършена само наполовина - беше я карал да говори много. Все едно, тя като че ли беше приключила и държеше чаша топъл чай.

- Какво?

- Потръпваш. Когато споменах за частите, воюващи в Андор, трепна, съвсем леко.

Не беше изненадващо, че е забелязала - тъкмо тя го беше учила как да наблюдава за дребни податки в израженията на хората, с които говори.

- Всички тези хора воюват под моето име - каза той. - Толкова много хора, които дори не познавам, ще загинат за мен.

- Това винаги е било бремето на един владетел във война.