Спомен за светлина

Навлязоха в лагера на кандорската граница. Брин бе наблизо и раздаваше стегнати заповеди на разузнавателните патрули. Дойде при Егвийн, слезе от седлото, поклони се ниско и целуна пръстена й. После се качи отново и продължи. Беше почтителен, предвид това, че по същество го бяха принудили да води тази армия. Разбира се, беше поставил исканията си и те бяха удовлетворени, тъй че може би и той ги беше принудил. Командването на армиите на Бялата кула бе добра възможност за него. Никой мъж не обича да го изхвърлят в пенсия. Да не говорим за Велик капитан.

Егвийн погледна Сюан, която яздеше до Брин, и се усмихна доволно. „Вече е здраво привързан към нас.”

Огледа хълмовете по югоизточната граница на Кандор. Макар да бяха лишени от зеленина - като повечето места по света вече, - кроткото им спокойствие не издаваше с нищо, че страната отвъд тях гори. Столицата, Чачин, вече бе разрушена напълно. Преди да се оттегли, за да се включи в боевете с другите Пограничници, кралица Етениел беше предала спасителните операции в ръцете на Егвийн и Съвета. Бяха направили всичко възможно, като пращаха съгледвачи през портали по главните пътища, за да търсят бежанци и да ги прехвърлят на безопасни места - доколкото все още имаше такива.

Главната тролокска армия бе напуснала горящите градове и сега се придвижваше на югоизток към хълмовете и реката, очертаващи кандорската граница с Арафел.

Силвиана спря коня си до Егвийн, срещу Гавин. Погледна го с неприязън - тези двамата наистина трябваше да престанат да се дърлят, ставаше все по-досадно, - преди да целуне пръстена на Егвийн.

- Майко.

- Силвиана.

- Получихме последни указания от Елейн Седай.

Егвийн неволно се усмихна. Двете, независимо една от друга, бяха започнали да наричат Елейн с титлата й от Бялата кула, вместо с гражданската.

- И?

- Предлага да устроим пункт, където да може да се изпращат ранените за Цяр.

- Говорихме Жълтите да се прехвърлят от едно бойно поле на друго.

- Елейн Седай се притеснява, че така ще изложим Жълтите на атака - каза Силвиана. - Иска стационарна болница.

- Това _наистина_ би било по-ефикасно, Майко - каза Гавин и се потърка по брадичката. - Намирането на ранени след битка е жестока работа. Не знам доколко ще е уместно да се пращат Сестри да ровят из мъртвите. Тази война може да се проточи седмици, дори месеци, ако Великите капитани са прави. Рано или късно Сянката ще започне да различава Айез Седай на полето.

- Елейн Седай беше доста… настойчива - каза Силвиана. Лицето й беше гладко като маска, тонът уравновесен, и в същото време успя да изрази остро недоволство. Силвиана беше много умела в това.

„Аз помогнах Елейн да бъде поставена начело - напомни си Егвийн. - Отказът щеше да създаде лош прецедент.” Както и ако й се подчинеше. Сигурно можеха да си останат приятелки въпреки това.